През 1973-а в морския лед край антарктическото крайбрежие – на пръв поглед буквално от нищото – се появява гигантска дупка. Толкова голяма, че би могла да погълне и щата Калифорния.
Мистериозният отвор се задържа и през идните три зими. Впоследствие изглежда изчезва, но през 2017-а се появява отново и е голям колкото щата Мейн.
В случая става дума за полиня – незамръзващ прозорец на повърхността на даден воден басейн. Това е дупка в средата на ледената покривка, която не се изтегля дори и в най-тежките студове. Един физически феномен, който може да се наблюдава както при течащите, така и при стоящите води.
Мистериозната уедълска полиня обаче, образувала се над океанското плато Мод Райз в морето Уедъл – представлява доста екстремен пример за този природен феномен. Защо е толкова гигантска и се образува с такава ниска честота?
Миналата година учени предполагат, че въпросната полиня е резултат от множество климатични аномалии, случващи се по едно и също време. Друго проучване от 2019-а, ръководено от атмосферния учен Диана Франсис, определя една от тези потенциални аномалии: белези, оставени от силни циклони, образувани от атмосферната циркулация. Те избутват плуващия лед в посока, противоположна на окото на бурята, а това от своя страна създава въпросните гигантски отвори.
Днес Франсис оглавява ново изследване, което хвърля допълнителна светлина върху феномена. Оказва се, че учените са пренебрегвали влиянието на атмосферните реки, съставени от топъл, влажен въздух. Според Франсис и нейният екип тези „небесни реки“ най-вероятно са изиграли „ключова роля“ в образуването на уедълската полиня от 1973-а и 2017-а.
„Изненадах се, когато забелязах почти незабавното разтапяне на леда, покрит от атмосферните реки по време на най-студените месеци в годината в Антарктика“, казва Франсис пред Nature Middle East.
Според изследователите атмосферната циркулация е пренесла топъл и влажен въздух от крайбрежието на Южна Америка до полярния регион. Тя е довела до разтапянето на леда чрез поредица от ефекти, включително освобождаването на топлина във въздушната маса, локализиран парников ефект, създаден от водните пари и приносът на динамиките на циклоните.
„Атмосферните реки правят бурите и много по-интензивни, тъй като ги снабдяват с повече водни пари. Всичко това е свързано помежду си“, допълва Франсис пред New Scientist.
Откритията на учените са публикувани в Science Advances.
