Пантеизмът е вярата, че всичко във Вселената има божествен характер. Всичко, което познаваме, е дело на един бог и то има божествена същност.
Пантеистите не вярват в съществуването на различни богове, нито пък в човекоподобния облик на един. Според тях природата има божествен характер. Те твърдят, че когато казват, че природата е бог и всичко, което ни заобикаля, е бог, го осъзнават с такава сигурност, с каквато вярващите твърдят, че техният бог е Бог и е над всичко. Също така казват, че това не е научно становище, а етично и означава само едно: ние, пантеистите, се уповаваме с толкова силна вяра на Вселената, колкото вярващите в бога се уповават на Бог.
Отказът да се приеме човекоподобен облик на бог е съществената разлика между пантеизма и паганизма например. Паганизъм се нарича вярата, основана на поклонението на много богове или идолопоклонничество. В миналото например паганистите са приемали дърветата като същества със съзнание. Повечето съвременни пантеисти биха отрекли подобно поведение и биха го определили като антропоморфизъм (персонификация или приписване на човешка форма и други характеристики на животни, неодушевени предмети и обекти, природни феномени и стихии, концепции или митологични същества).
Пантеизмът е въведен от Джордано Бруно, италиански монах-доминиканец, философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената.
В българската литература например Иван Вазов често е определян като пантеист.
По материали от people.wku.edu
