Учени извлякоха най-старата известна ДНК от мамут, живял преди 1,2 млн. години на територията на североизточен Сибир. Това е нещо повече от невероятно постижение, демонстриращо на какво са способни днешните научни методи. Проектът успява да разкрие и ново родословие в семейството на мамутите. Международното изследване е ръководено от Центъра по палеогенетика в Стокхолм и е публикувано в научното издание Nature.

Генетичният материал е извлечен от кътниците на три мамута, заровени в сибирската вечна замръзналост (пермафрост) през 70-те години на миналия век. Два от тях са на над 1 млн. години и предхождат вълнестите мамути, докато третият е на около 700 000 години и е един от най-ранните известни на човечеството вълнести мамути.

"Това е най-старата откривана ДНК" - заяви еволюционният генетик Лове Дален от Центъра по палеотногенетика в Швеция.

Вторият най-възрастен образец е на древен степен мамут (Mammuthus trogontherii) – пряк родственик на вълнестия мамут (Mammuthus primigenius). Най-старият образец обаче принадлежи към неизвестно досега генетично родословие на мамутите, наричано от учените на този етап като мамут Крестовка (тъй като находката е направена край едноименната река). Също така изглежда, че колумбийският мамут (Mammuthus columbi), който е обитавал Северна Америка през ледниковата епоха, е хибрид между Крестовка и вълнестите мамути.

Според изчисленията на изследователите най-старият мамут от трите образци е на 1,2 млн. години, тъй като това е възрастта на геологическия район, в който е открит. Данните от митохондриалния геном обаче подсказват, че той може да е на цели 1,65 млн. години, докато вторият мамут – на 1,34 млн. години. Които и данни да приемем за верни, и в двата случая това е значително повече от досегашния рекордьор. Досега най-старата ДНК беше от кон, живял на територията на канадски Юкон и датиран около 780 000 – 560 000 години.

Геномът на тези древни животни е деградирал изключително много през хилядолетията. Вместо да работят с дълга поредица от перфектен генетичен материал, учените са били изправени пред милиарди странни ДНК фрагменти, чието съшиване е било изключително трудно и времеемко.

„Пъзелът е добра аналогия. Имаме много, много малки парченца и се опитваме да реконструираме цялостната картина. Колкото по-малко е парченцето, толкова е по-трудно да наредим пъзела“, обяснява д-р Том ван дер Валк, водещ автор на прочуването. Задачата се затруднява допълнително от факта, че много от тези парченца дори не принадлежат на мамутите, а на бактерии или гъби, които са замърсили пробите. За щастие, учените успяват да се справят, като използват за справка наличните висококачествени геномни на вълнестите мамути, както и на днешните слонове.

Сега, когато учените демонстрираха на какво е способна науката, екипът вярва, че е възможно (поне на теория) да се възстанови дори и по-стара ДНК. Според проф. Дален в Северното полукълбо няма пермафрост, който да е по-стар от 2,5 млн. години. Т.е. може и да е трудно (дори може би невъзможно) да се доберем до по-старо ДНК. Въпреки това можем да намерим множество интересни неща дори и в рамките на този времеви период.

„Напълно възможно е за в бъдеще методите да позволяват възстановяването на човешко ДНК от образци, които не са били в пермафрост и които са почти на 1 млн. години“, спекулира проф. Дален.

„Другият вариант е да се натъкнем на Homo Erectus в пермафрост. До ден днешен не сме успявали да направим подобна находка, но е напълно възможно един ден това да се случи“, казва още той.

Източник: IFLScience