Как децата ни да получават по-добро образование? Отговорът на този “вечен въпрос” свързваме по-скоро с реформа, учебни програми, добри и мотивирани учители, качествени учебни материали. Но надали често го свързваме със “сложните” за много от нас понятия “данни” и “анализ на големи масиви данни”. 

Но защо тези понятия са важни? Всички родители, експертите на МОН, експерти в организации като нашата - “Образование без раници”, редовно се питаме как учениците да постигат все по-добри резултати на матурите или т.нар. държавни зрелостни изпити (ДЗИ).

За да решим подобен проблем обаче, първо трябва да знаем достатъчно за причините и проявленията му. Трябва да знаем например кои ученици - в кои класове, училища, общини или области, по кои предмети - се представят добре на матурите. След това да анализираме причините, за да можем да направим информирани промени, където има нужда. Ако знаем кои ученици и училища показват по-добри резултати, особено ако проследим устойчивостта им във времето, вероятно ще научим добри уроци, които да приложим в цялата страна.

С две думи, като начало трябва да анализираме данните за резултатите на учениците на матурите. В “Образование без раници” отдавна задълбочаваме анализите на данните, публикувани от МОН за матурите - за да разберем в кои училища или дори цели общини и области в страната има нужда да помагаме повече. През 2021 г. се сдобихме с мощните услуги на облака Amazon за обработване на по-големи масиви данни. Това бе възможно чрез наш проект “Анти-чупливост чрез облачни решения”, финансиран от програма „Кризата като възможност“ на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.

Какво открихме с тези нови анализи - например за оценките на матурите по български език и литература? Да започнем с очевидното и ще навлезем в изненадващото...

1. Разликите в средния успех на учениците между областите в България изглеждат големи и трайни!

Разгледайте тези графики, съставени на база данни на МОН:

(Източник: МОН чрез data.egov.bg. Резултатите за “София” обобщават данни както за София - град/столица, така и за София област.)

Веднага възникват въпроси като:

- Какво се случва в област Смолян (което не се случва в Търговище, да речем), така че да е на второ място по резултати след София (столицата традиционно има по-високи резултати)? В идните месеци ще работим по тези въпроси: Какво можем да научим от област Смолян, за да повишим резултатите на учениците и в други области на страната? Дали там РУО имат по-различна роля, дали там учителите са по-подготвени или мотивирани, или учениците имат достъп до повече ресурси и подкрепа, защото да речем родителите им са с по-висок образователен статут и имат по-високи очаквания към децата си? Или нещо съвсем различно? Каквото и да е, е важно да го знаем и мултиплицираме.

- Какво се променя в област Търговище през 2020 и 2019 г., така че резултатите на учениците да паднат толкова спрямо 2018 и 2015 г.? Като разберем причините - как да ги променим? Ще се радваме да се свържем дейните колеги и в Търговище и да научим повече.

- По-добрите резултати на матурите в някои области на страната е чудесен факт, но все пак водят ли те до други хубави неща, до реални възможности за развитие? Например, по-високи доходи на тези ученици в бъдеще или по-малко напускащи областта хора? И тези въпроси също са важни за нас и обществото, защото смисълът на образованието е да води и до практически ползи.

2. Разликите вътре в областите понякога са по-големи от разликите между областите - над 90% от малките общини имат по-нисък резултат от големия областен град

Убедете се сами:

И отново възникват важни въпроси:

- Защо учениците в малките общини са обречени на ниски резултати?

- Какво се случва в малкото, едва 15 на брой "супер общини", където средният успех е над този от областния град? Какво можем да научим от тях и да приложим другаде? Имаме списъка с тези общини и скоро ще започнем да им пишем.

- Защо са толкова големи разликите в общините около Варна, Видин и Шумен? Могат ли големите градове да помагат на малките?

- Защо в други държави се смята, че центровете на градовете са непривилегированите, а в България обикновено е обратното? Значи ли това нещо?

Благодарение на подкрепата на Столична община и възможността да анализираме данните на МОН за матурите с помощта на Amazon Web Services, планираме да изведем още много такива изводи и активизиращи ни въпроси. С помощта на данни от институции като МОН и дейността на независими и граждански експертни организации като "Образование без раници", Институт за изследвания в образованието, "Данни за добро", "Заедно в час" и др., вграждането на дигиталните технологии, изследвания и данни предлага решения за все по-добро образование на децата в България.

Също, инвестираните усилия в работата с по-новите технологии, като анализите в облака, ни позволиха много по-бърза работа, изчисленията на данни започнаха да отнемат само секунди, стана възможно да анализираме връзките между много повече видове данни. Така успяваме да структурираме все повече данни, но превръщането им в стойност за българското образование е по-дълъг и комплексен процес и изисква компетенциите и усилията на много и различни експерти, организации и институции. Нужно е и все по-добро разбиране от гражданите за значението на тези данни. Защото само така на тяхна база гражданското и родителското общество може да изисква все повече от всички нас, които работим в образованието.

Тази публикация е подкрепена по проект “Анти-чупливост чрез облачни решения” на сдружение “Образование без раници”, финансиран от програма „Кризата като възможност“ на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.

За “Образование без раници”: “Образование без раници“, сдружение в обществена полза, превежда и адаптира най-добрите в света безплатни образователни ресурси и подкрепя учащите, учителите, семейството, институциите и всички, ангажирани с образованието, в постигането на високи образователни успехи. Консултира институциите, обучава учители и директори за подобряване на процесите на преподаване и учене, с акцент дигитализация и използването на безплатни образователни инструменти и ресурси. Също така е организацията зад българската версия на „Кан Академия“ (bg.khanacademy.org) - най-мащабната безплатна платформа за общо образование в света. Съдържа над 14 000 видео урока и над 100 000 интерактивни упражнения (към май 2021 г.), най-вече по учебните предмети от 1-ви до 12-и клас, подготвителни модули от университетското образование и множество уроци от общокултурен характер. Те са вградени в учебна социална мрежа, в която всеки учи със собствено темпо и с подкрепа на самата платформа, а учителите могат да управляват виртуални класове, да следят напредъка и да подкрепят учащите според нуждите им. С различни инструменти Кан Академия насърчава "ученето до майсторство" и усвояването на ключови компетентности на 100%. Безплатно. Платформата дава равен шанс за отлични знания и умения на абсолютно всички деца в България - наравно с над 102 млн. потребители по целия свят (към май 2021 г.).