Днес няма дискусия за лидерството, която под една или друга форма не отбелязва скромността като ключово качеството, което трябва да притежава съвременния шеф. Тази тема се засяга в книги, публикации и конференции по цял свят. Видимо е обаче, че много лидери отказват да приемат тази концепция, поне що се отнася до тяхната работа. Същите тези лидери често преминават границата между увереността и арогантността.
В работата ми като професионален коуч имам привилегията да работя с широк набор от лидери от всички нива на управление. Ето какво ми казват те за скромността и арогантността:
Скромността не е дори в топ 10 на най-важните качества, които притежават великите лидери
Това е точка, която съм чувала от много лидери. Те обикновено казват нещо от рода на: „Ако говорим за десетте най-важни умения на лидерите, никой не се сеща за скромността“. Моят отговор обикновено е, че макар и да не мислят за конкретната дума, те лидерите мислят за нещата, които тя олицетворява. Мениджърът показва скромност, когато изслушва служителите си и се грижи за тяхното благо. Да си скромен означава още да се поставяш на мястото на другите – нещо, което много хора не знаят как, или не искат, да правят. Арогантността, от друга страна, се характеризира с преписване на заслужите за чужди постижения и постоянната жажда за власт и признание.
Скромността е форма на слабост
Една от основните причини много лидери да отбягват проявите на скромност е идеята, че по този начин може да изглеждат слаби. В крайна сметка, никой не иска да бъде възприеман от останалите като слаб. Именно този страх кара арогантните лидери да поставят себе си и личните си нужди пред тези целите на компанията и общото благо. От друга страна лидерите, които не се страхуват да показват скромност, полагат целенасочени усилия за да подкрепят и вдъхновяват останалите. Те ги учат всичко, което зная, с надеждата, че някои ден служителите им ще надминат постигнатото от самите тях.
Скромността има лоша репутация
Традиционният начина на мислене в света на бизнеса повелява, че човек не може да бъде едновременно смирен и уверен. Идеята е, че съревнованието между компании, екип и отделни личност, не остава място за демонстрации на скромност. Истината е, че скромността не може да бъде разделена от увереността. Наистина уверените в себе си лидери не изпитват нуждата постоянно да изтъкват личните си успехи или пък да омаловажават чуждите постижения. Точно обратното. Истинските уверените лидери поставят служителите си на първо място и се радват на всеки техен успех.
В края на краищата никой не обича да арогантните лидери. Дори и да създават впечатлението за решителност и сила, те рядко печелят искреното уважение на останалите.
Лоли Даскал, президент и изпълнителен директор на консултантската фирма Lead From Within, в своя блог.
Редактор: Георги Георгиев / Мениджър Нюз
