Максим Христов: Рисувам, откакто живея, и живея, откакто рисувам

logonha.jpg

Поредицата „Младите таланти на България“ се реализира в партньорство с Националната художествена академия.

***

Максим е роден на 22 август 2001 г. Завършва Националното училище по изкуствата ,,Добри Христов“ – Варна със специалност Рекламна графика. Изучава специалност Изкуствознание в Националната художествена академия. Не харесва суха информация. Член на групата Four Horseman. Рисува, откакто живее, и живее, откакто рисува.

С какво (и какво) обичаш да рисуваш най-много и защо?

Обичам да творя. Най-често под формата на рисуване, но не е задължително. Бих свирил, ако имах саксофон. Безкрайно ми е приятно да работя с Photoshop и Illustrator, изработвайки плакати и други дигитални творби, преливайки фотографии с рисунък и векторни елементи. Въпреки това усещам рисуването на ръка като най-близко до мен в този момент на творчеството ми. Материалите варират в зависимост от това какво имам под ръка. Преобладават маслените бои, с които съм се убедил, че работя най-интуитивно и свободно. За мен няма един ,,мой“ начин на работа – отъпкана пътека. Идеята ме води към начина на изобразяване. Идея и емоция. Било то с мишка, с четки, с пръсти, химикали или цигари. Като тематика ми е най на сърце да създавам лични, т.н. свободни, творби, свързани с моят външен и вътрешен свят. Размисли върху всичко, случващо се в мен и около мен, което имам нуждата да разбера. Или крайно интересни за мен простотии. Все ценни неща.

Откъде черпиш вдъхновение за нещата, които създаваш?

Хората. Всичко, което съм аз и изкуството ми, дължа на хората около мен и преди мен. Светът е безкраен извор на творчески заряд. Черпя вдъхновение както от музиканти, художници, творци от всички краища на света, така и от такива в общежитието срещу моето. Приятели или непознати. Любов, купони и страдание. Дрехи, идеали и проблеми. Всичко, което прониква в мен достатъчно дълбоко, е неизбежно отразено в моето творчество. Оформя ме, защото е значително за мен, и е значително, защото ме оформя. Не търся вдъхновение, то е навсякъде около мен. Аз просто живея.

Какво ти носи изкуството и смяташ ли да го превърнеш в професия?

Изкуството не е нещо, което правя. Не е хоби, нито професия. Изкуството е да дишаш със сърцето. Езикът на душата. То няма рамки и не е процес. Не започва, когато вземеш молива, и не свършва, когато се подпишеш. Изкуството е призмата, която творецът използва в отношенията му с всичко, което съществува, материално или не. Начин, по който може да запечата части от своята индивидуална реалност във форма, която може да се изживее от останалите хора. Моментът, в който концепцията за изкуство се разбира от отсрещния като нещо много по-голямо от професия, би бил моментът, в който ще бъде възможно то да бъде, освен всичко друго, и доход за твореца.