Досущ като началото на хорър филм – от леденото хранилище на топящата се в момента вечна замръзналост изниква впечатляващо добре запазена вече изчезнала мегафауна като вълнест носорог, останките на гигантски вълк на 40 000 години и бактерия на над 750 000 години.

Не всички обаче са мъртви. Мъх на цели векове успява да се върне към живот в топлите условия на лабораторията. Същото направиха и миниатюрните кръгли червеи на 42 000 години.

Тези забележителни организми от далечното минало на Земята разкриват историята на древните екосистеми, включително подробности за средата, в която някога са съществували. Топящият се лед обаче повдига известни опасения, свързани със събуждането на древни вируси.

„„Топенето не само ще доведе до загубата на тези древни, архивирани микроби и вируси, но и ще ги пусне в околната среда в бъдеще“, пишат учените в ново проучване, ръководено от микробиолога Джъ-Пин Джон от Държавния университет на Охайо.

Посредством на новите техники за метагеномика, както и на новите методи за поддържане на стерилизирани проби от леденото ядро, специалистите откриват какво точно се крие в този мраз.

В новото проучване екипът успява да идентифицира архив от дузини уникални вируси на 15 000 години от ледената шапка Гулия на Тибетското плато и да придобие представа за техните функции.

„Тези ледници са се образували постепенно и множество вируси, заедно с прахта и газовете, също са се отлагали в леда – казва Джон. – Тези микроби вероятно са същите, като и онези в атмосферата по време на депонирането им, обяснява екипът.

Минали проучвания показват, че микробните общества отразяват промените в прахта и йонните концентрации в атмосферата, освен това крият информация за климата и условията на околната среда по онова време.

В тези замръзнали архиви на древните времена – на 6,7 км над морското равнище в Китай – учените откриват, че 28 от 33-те вируса, които са идентифицирали, не са били срещани никога досега.

„Това са вируси, които биха процъфтявали в екстремни среди“, казва микробиологът Матю Съливан от Държавния университет на Охайо. При това с „генетични сигнатури, които им помагат да заразяват клетките в студена среда – това са най-обикновени сюрреалистични генетични сигнатури за начина, по който един вирус може да оцелее в екстремни условия.“

След като сравнява генетичните секвенции с базата данни на вече известните вируси, екипът открива, че най-преобладаващите вируси и в двете проби от леденото ядро са бактериофаги, които заразяват Methylobacterium – бактерия, която е ключова за метановия цикъл в леда.

Те са най-близко свързани с вируси, открити в щамовете Methylobacterium в растителни местообитания и почвени среди. Това от своя страна съвпада с откритията в предишен доклад, според които основният източник на прах, отложен върху ледената шапка на Гулия, вероятно произхожда от почвите.

„Най-вероятно тези замръзнали вируси са се зародили в почвата или растенията и улесняват усвояването на хранителни вещества за своите гостоприемници", заключава екипът.

Въпреки че откриването на тези древни вируси изглежда особено притеснително във времена на пандемия, най-голямата опасност се крие в останалите неща, които топящият се лед освобождава – огромни запаси от изолирани метан и водород. Видно е обаче, че ледът вероятно крие информация и за миналите промени в околната среда, както и за еволюцията на вирусите.

„Знаем изключително малко за вирусите и микробите в тези екстремни среди, както и за нещата, които в действителност се крият там“, казва Лони Томпсън, специалист по геонауки. Според него все още има много важни въпроси без отговор.

„Как бактериите и вирусите откликват на изменението на климата? Какво се случва, когато преминем от ледникова епоха в топъл период като сегашния?“

Тепърва ни предстои да разберем.

Изследването е публикувано в Microbiome.

Източник: Science Alert