Всички сме попадали в ситуация, когато се е налагало да платим за нещо повече, отколкото сме се надявали или сме очаквали. Отначало не ни харесва идеята, но после просто го приемаме. На един по-късен етап това просто започва да ни се струва нормално. Да, храната на летището е много по-скъпа, но просто сме свикнали, че е така. В някои магазини има стандартен размер дрехи и ние сме свикнали с това.

От Bright Side са подготвили няколко примера за ситуации, в които сме преглътнали лъжите и просто сме приели, че са част от живота. Дали обаче е правилно това?

Ето и списъка:

1. Свикнали сме, че интересите ни се следят.

Колко пъти ви се е случвало да си говорите с някого за някой продукт и после интернет да ви залее с уж „случайни“ рекламни предложения за същия този продукт?

2. Не сме постоянно влюбени в работата си.

Хората казват: „Работи това, което обичаш, и няма да имаш нито един работен ден в живота си.“ Мислим си, че като си намерим работа, която харесваме, ще се чувстваме като на почивка. Рано или късно обаче, всяка работа започва да тежи.

3. Приемаме чуждите приоритети.

Платили сме за определен фотограф, но идва друг, защото този, когото сме поискали, е възпрепятстван. Примиряваме се. Платили сме за определена торта, но надписът е сгрешен или има друго разминаване с предварителната уговорка. Казваме си, че няма време вече да се променя поръчката, и се примиряваме. Тук примерите са много. Съветваме ви понякога да си развалите дори настроението или да останете без торта за празника, но да изискате да ви се върнат парите или да ви обезщетят по някакъв начин, когато вината очевидно не е у вас.

4. Свикнали сме с наложените стереотипи за идеалните форми на тялото.

Отивате в магазина и там няма размер XXL – примирявате се, защото какво пък, това не е общоприетият размер.

5. По празници пръскаме пари за неща, от които нямаме нужда.

Детето става на 1. Наистина ли се нуждае от 1001 балона, от 4 торти, , скъп поръчков тоалет, от безбожно скъпи украси и т.н.? Детето на 1 няма нужда от нищо друго освен от щастливи и спокойни родители. Най-вероятно детето ще е кисело и неспокойно, ако го разнасяте цял ден по партита, вместо да го оставите да се наспи в креватчето си.

6. Стремим се да впечатлим другите, вместо да си живеем живота.

Постоянно ви питат кога ще се омъжите и кога ще имате деца, ако сте минали 30. В един момент това толкова много се вгражда в съзнанието ви, че започвате подсъзнателно да мислите за това и да го очаквате от партньора си, дори до този момент да сте си живели напълно щастливо.

Искате само едно дете, но хората ви повтарят, че където едно, там и две, че едното ще е самотно и ще стане егоист и т.н. Колко от вас са чували подобни коментари? Спрете да се интересувате от чуждите представи за норми и щастие. Живейте живота си според собственото си усещане за щастие.

7. Плащаме прекалено много за храна на определени места.

Когато сме на летището или на курорт, си знаем, че цените ще са многократно завишени. 3 лв. малка вода? Детето е жадно, нямаме избор. 10 лв. сандвич? Детето е гладно, нямаме избор. По-добре да носим у себе си, когато е възможно.