Рано или късно звездите с размера на нашето Слънце завършват своя жизнен цикъл и се превръщат в бели джуджета. Веднъж щом водородът в тяхното ядро се изчерпи, те се подуват и започват малко по малко да губят външните си пластове. Накрая остава единствено звездното им ядро. Този процес е разрушителен за планетите, намиращи се най-близко до подобни звезди. Международен екип от астрономи обаче откри планета, която, изглежда, го е преживяла почти без никакви поражения. Тяхното изследване е публикувано в Nature.
Планетата се намира в орбитата на бяло джудже, чиято маса е около 53 процента от тази на нашето Слънце. Масата на самата планета е около 1,4 пъти по-голяма от тази на Юпитер и се намира на 420 млн. км от своята звезда. В нашата собствена Слънчева система това приблизително е еквивалентът на разстоянието между Слънцето и планетата джудже Церес – най-големият обект в Астероидния пояс.
Съществуването на планетарни системи, преживели драматичните фази на звездната еволюция на белите джуджета, винаги е изглеждало като нещо възможно. В края на краищата, планетите успяват да издържат на доста по-катаклизмични събития като свръхнови например. Досега обаче астрономите успяват да открият доказателства единствено за унищожени планети или астероидни пояси. Освен това те очакват да открият планетите на доста по-голямо разстояние от звездата, а не толкова (относително) близо.
Предвид факта, че 97 процента от звездите от Млечния път би следвало да тръгнат по този път (макар че при някои това вероятно ще се случи чак след трилиони години), важно е да знаем как това ще се отрази на техните планетарни системи. Според нашите изчисления половината от всички бели джуджета разполагат с планетарни спътници с размера на Юпитер. И това е първата, която преживява смъртта на своята звезда.
Планетата е открита посредством техника, наречена “гравитационно микронизиране” (gravitational microlensing). Гравитацията на планетата е била достатъчно силна, че да засегне светлината на своята звезда – досущ както стъклена леща би изкривила изображението и яркостта на една свещ. Докато планетата се движи около бялото джудже, тя променя неговата светлина и позволява на астрономите да открият съществуването на този свят.
Екипът изчислява свойствата на тази гигантска газова планета на базата на първоначалното ѝ откриване през 2010 г., както и последвалите наблюдения през 2015, 2016 и 2018 г. Благодарение на тези данни те добиват по-ясна картина за цялата система, включваща газов гигант, орбитиращ звезда в края на своята еволюция. Според изчисленията планетарната система се намира на 6500 светлинни години в посока към центъра на Млечния път.
Тази планетарна система (както и много други от този тип, които тепърва ни предстои да открием) представлява прозорец към бъдещето на Слънчевата система. Когато Слънцето се превърне в червени гигант, то ще унищожи Меркурий и Венера. Шансът Земята и Марс да оцелеят са нищожни. Юпитер обаче все още ще е тук дори когато Слънцето се превърне в бяло джудже.
Източник: IFLScience
