В центъра на почти всяка галактика съществува свръхмасивна черна дупка. Е, астрономите смятат, че това е така във всяка галактика, но подобно нещо е трудно да се потвърди. Не защото може да има много изключения - трудността се крие във факта, че голяма част от черните дупки са толкова добре скрити, че не бихме могли да разберем, че са там. Нова работа прецизира оценката за това каква част от тези свръхмасивни черни дупки са забулени в прах и тя е по-голяма от очакваното.

В продължение на години приблизителният брой на скритите свръхмасивни черни дупки се колебаеше около 15 процента. Това все още означава десетки, ако не и стотици милиарди във видимата Вселена. Новата работа оценява, че броят на свръхмасивните черни дупки, които са толкова затънали в прах и газ, че на практика са неоткриваеми, е около 35 процента, но може да достигне и 44 процента.

Определянето на броя на затъмнените черни дупки е важно за разбирането както на еволюцията на галактиките, така и на начина, по който черните дупки растат. Ако растежът им се дължи на поглъщане на материал, а не само на сблъсъци, тогава може да се очаква, че голяма част от тях ще бъдат забулени, както показва това изследване.

Черните дупки също така регулират растежа на галактиките чрез различни механизми за обратна връзка. Активно хранеща се черна дупка, която поглъща заобикалящия я материал, в крайна сметка ще изхвърли доста от него навън. Този процес може да предизвика ветрове в галактиките, които да потиснат образуването на звезди.

„Ако нямаше черни дупки, галактиките щяха да са много по-големи“, казва в изявление съавторът на изследването професор Пошак Ганди, професор по астрофизика в Университета в Саутхемптън. „Така че, ако в нашата галактика Млечен път нямаше свръхмасивна черна дупка, в небето можеше да има много повече звезди. Това е само един пример за начина, по който черните дупки могат да повлияят на еволюцията на галактиката“.

В работата са използвани основно два космически телескопа на НАСА, построени и експлоатирани през коренно различни периоди. Единият е IRAS, Инфрачервеният астрономически спътник, който работи в продължение на 10 месеца през 1983 г. IRAS търси топлинното излъчване от облаците, обвиващи черните дупки, докато телескопите откриват стотици кандидати - галактиките, преживяващи интензивно звездообразуване, могат да излъчват подобно сияние - така че са необходими последващи наблюдения от наземни телескопи, за да се потвърди излъчването, което идва само от черните дупки.

Решаващите последващи наблюдения обаче са направени с помощта на рентгенови лъчи. Тези облаци могат да погълнат почти цялата светлина, излъчвана от обкръжението на свръхмасивната черна дупка, с изключение на най-енергийните рентгенови лъчи. За тази цел е необходим NuSTAR - рентгеновата обсерватория на НАСА, която може да види въпросните високоенергийни фотони. Работата е предизвикателство, тъй като намирането им може да отнеме часове наблюдение, затова екипът се нуждае от данните от IRAS, за да знае къде да насочи NuSTAR.

„Удивително е колко полезни са били IRAS и NuSTAR за този проект, въпреки че IRAS е пусната в действие преди повече от 40 години“, казва ръководителят на изследването Питър Бурман, астрофизик от Калтех в Пасадена, Калифорния. „Мисля, че това показва стойността на наследството от архивите на телескопите и ползата от съвместното използване на множество инструменти и дължини на вълните.“

Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.

Източник: IFLScience