Най-малката в света антена е построена от ДНК
Учени създадоха най-малката антена в света – тя е дълга едва 5 нанометра. За разлика от по-големите си събратя, нейната цел не е да предава радиовълни, а да разгадае тайните на постоянно променящите се протеини.
Наноантената е изградена от ДНК – същите онези молекули, които пренасят генетични инструкции и които са около 20 000 пъти по-малки от човешки косъм. Освен това е флуоресцентна, което означава, че използва светлинни сигнали, за да записва и предава информация. Именно тези светлинни сигнали могат да бъдат използвани за изучаването на движението и промяната на протеините в реално време.
Особено иновативен е и начинът, по който приемникът „усеща“ и молекулярната повърхност на протеина, който изучава. В резултат на това когато протеинът изпълнява своята биологична функция, се получава специфичен сигнал.
ОЩЕ ОТ #нанотехнологии
„Подобно на двупосочно радио, което може хем да приема, хем да предава радиовълни, тази флоуресцентна наноантена приема светлината в един конкретен цвят (или дължина на вълната) и впоследствие, в зависимост от движението на протеина, който усеща, предава обратно светлината в друг цвят, който ние можем да засечем“, казва химикът Алексис Вале-Белисе от Монреалския университет в Канада.
По-конкретно, задачата на антената е да измерва структурните промени в протеините, които настъпват с течение на времето. Протеините са големи и сложни молекули, които извършват най-различни ключови задачи в тялото – от поддържането на имунната система до регулирането на функцията на органите.
Докато работят обаче, протеините постоянно променят своята структура – те преминават от състояние в състояние, като учените наричат тези изключително сложни процеси динамика на протеините. Уви, не разполагаме с добри инструменти, които да проследяват тези динамики в действие. Именно тук на помощ идва новосъздадената ДНК антена. Нещо повече, учените се надяват, че техният продукт ще може да намери и комерсиално приложение – например във фармацевтични организации или при други изследователски екипи.
Изследването е публикувано в Nature Methods.
Източник: Science Alert