Факт е, че понякога децата могат да ни изкарат извън нерви.
Повтаряте нещо по сто пъти, но то не се случва.
Предупреждавате, че ще стане беля, но те въпреки това си правят каквото са си наумили.
Молите се на детето половин час да дойде да му обуете обувките.
Храненето се превръща в истинско предизвикателство и мъчение.
Пазаруването завършва с тръшкане на земята и истеричен рев.
Списъкът е безкраен и вероятно всеки родител може да добави поне още 10 точки в него.
Въпреки това не забравяйте, че вие сте възрастните. Вие трябва да сте се научили досега да владеете емоциите си. Ако вие не можете да се овладеете и сте готови да шляпнете детето, то как тогава очаквате от него да контролира чувствата си и да не „прави сцени“?
Дори когато сте много ядосани, опитайте се да не прибягвате до физическо наказание, защото това не води до нищо добро – не е възпитателно, а и детето се чувства засрамено и унизено.
Със сигурност ще постигнете обратния ефект.
Когато сте наистина бесни, можете да излезете от стаята, докато се успокоите.
Ако непременно не можете да се сдържите и усещате накъде вървят нещата, поне шляпнете детето по дупето, а не по лицето. Шамарът е по вина на родителя, а не по вина на детето. Със сигурност дълбоко ще съжалявате след това, но вече ще бъде късно.
Когато бурята премине и всички сте по-спокойни, е важно да говорите с децата си за чувствата – това е най-ценният урок, който можете да им предадете и който ще им помогне да растат по-уверени личности. Трябва да се научат да разпознават чувствата си и да знаят как да се справят с тях. Обяснете им, че може да бъдат тъжни, може да бъдат ядосани, разочаровани, обидени, но всичко се оправя, когато споделят и се научат да говорят за това.
Не е лесно, но не забравяйте, че колкото ние като родители учим и възпитаваме децата си, толкова ни учат и възпитават и те нас. Това е взаимен и пълноценен процес, в който израстват и двете страни.
Цветелина Велчева©
