Изследователи откриха два типа човешки мозъчни клетки, които ни помагат (физически) да формираме нови спомени.
Тези клетки играят значителна роля при разделянето на продължителното съзнателно преживяване на отделни сегменти, които можем да си припомняме на по-късен етап.
Докато се придвижваме от миналото към настоящето и бъдещето, ние сформираме автобиографични спомени – отправни точки за нас самите за конкретно време и място. Тези спомени са разделени на отделни части, имат ясно начало и край и ние ги съшиваме в един непрекъснат наратив, посветен на нас самите.
По подобие на начина, по който възприемаме обектите и живите същества в света, нашите граници имат ясни граници и в ново изследване невроучени задават въпроса дали неврофизиологичното формиране на спомени отразява ясно обособения характер на спомените в нашето съзнателно преживяване.
Екипът събира данни от пациенти, страдащи от епилепсия, в чийто мозък са имплантирани електроди по хирургичен път, които имат за цел да открият конкретното място, където възникват пристъпите.
Пациентите с епилепсия често взимат участие в невронаучни изследвания, тъй като въпросните електроди предоставят доста полезна информация. Те позволяват на изследователите да записват активността на отделните неврони, докато хората гледат видео клипове с „когнитивни граници“.
В ежедневието ни тези граници може да са изпъстрени с нюанси и не особено очевидни. За целта на проучването обаче специалистите обаче се съсредоточават върху т.нар. „твърди“ и „меки“ граници.
„Пример за мека граница би била сцена с двама души, които се разхождат по коридор и си говорят. В следващата сцена трети човек се присъединява към тях, но това все още е част от цялостния наратив – казва Уели Рутисхаузер, неврохирург от болницата „Сидаъс-Синай“ и един от участниците в проучването. – Разликата между твърдите и меките граници се крие в размера на отклонението от текущия наратив. Става ли дума за напълно различна история или новата сцена е част от същата история?“
Учените успяват да открият два типа клетки, които откликват на тези когнитивни граници: „гранични клетки“, които отговарят както на меките, така и на твърдите граници, и „събитийни клетки“, които откликват само на твърдите граници.
Рутисхаузер и неговият екип вярват, че когато активността на събитийните и граничните клетки достигне своя пик при твърда граница, т.е. когато и двата типа клетки са активни, мозъкът започва да сформира нов спомен.
„Граничната реакция наподобява създаването на нова папка във вашия компютър – казва Рутисхаузер. – В нея можете да поставяте файлове. И когато възникне друга граница, затваряте първата папка и създавате нова.“
Когато мозъкът има нуждата да си припомни даден спомен, той използва пиковете на невронната активност при тези граници, за да открие правилната папка.
„Когато се опитвате да си спомните нещо, мозъчните клетки изпращат сигнали – казва Рутхаузер. – Впоследствие системата за спомени сравнява модела на активността с всички предишни пикове, които са настъпили малко след границите. Ако открива, че някой е сходен, отваря тази папка. Можете да се върнете за няколко секунди в този конкретен момент от времето и нещата, които са се случили тогава, излизат на преден план.“
За да тестват своята теория, учените питат хората дали са забелязали определени сцени от клиповете. Както и предполагат, участниците са по-склонни да си припомнят сцени, които следват плътно твърда или мека граница – т.е. моментът, в който се формира нов спомен.
Източник: Nature Neuroscience.
Източник: Science Alert
