Илюстрация на AB Aurigae b - едно огромно планетарно "бебе", което все още е в "утробата", близо до младата звезда AB Aurigae, която има 2,5 пъти по-голяма маса от тази на Слънцето, 60 пъти по-ярка е и е само на 2 милиона години, в сравнение с около 4,6 милиарда години на нашата Слънчева система. Източник: NASA, ESA, Joseph Olmsted (STScI))
Космическият телескоп „Хъбъл“ забеляза млада протопланета, подобна на Юпитер, която, изглежда, потвърждава една доста необичайна теория за образуването на планетите.
Обектът на изследването е планетата AB Aurigae b – газов гигант, разположен на около 531 светлинни години от нашето Слънце. Той е на едва 2 млн. години. Учените знаят, че газовите и скалистите светове се образуват от материал, събран в т.нар. околозвезден диск.
По всичко личи обаче, че заради своя размер и местоположение AB Aurigae b опровергава някои установени теории, свързани с механиките на планетарното образуване. Нещо повече, според изследователите, които откриват тази екзопланета, тя, изглежда, подкрепя т.нар. „нестабилност на диска“ – необичайна теория за формирането на планети, описвана като „интензивна и стихийна“.
Преобладаващата теория за образуването на юпитероподобните планети е тази за "възходящо развитие". Докато орбитират своята звезда, те постепенно увеличават своето първоначално малко каменисто планетарно ядро чрез добавяне и сливане на все повече материали и газове в матричния диск.
AB Aurigae b орбитира своята звезда на приблизително 13,8 млрд. км (т.е. горе-долу двойно по-голямо разстояние, отколкото се намира Плутон спрямо нашето Слънце). На фона на това учените биха очаквали, че тази AB Aurigae b ще се образува за изключително дълъг период от време. Протопланетата обаче вече е 9 пъти по-масивна от Юпитер и е доста млада. Ето защо най-вероятното обяснение е, че тя се образува посредством механизъм на „нестабилност на диска“. Това е процес тип "отгоре-надолу", който противоположен на гореспоменатото „възходящо развитие“. При него първоначалният голям диск около родителската звезда се охлажда и гравитацията го разчупва на едно или повече протопланетни парчета - нещо, което изглежда се е случило и с AB Aurigae b.
За да достигнат до заключението, че тази екзопланета се образува по алтернативния метод, изследователите сравняват данни от снимката на AB Aurigae b, направена от телескопа „Хъбъл“, с информация, събрана от наземния телескоп „Субару“ в Хавай.
"Новото откритие е силна индикация, че някои планети газови гиганти биха могли да се формират чрез механизъм на нестабилност на диска", каза Алън Бос от Научния институт Карнеги във Вашингтон.
Източник: Space.com
