Малко вероятно е да забравите страшните премеждия. Но защо те се запечатват до такава степен в съзнанието ни, докато други, по-обикновени събития, избледняват с течение на времето?
Екип от невроучени от университета Тулейн и медицинския факултет на университета „Тъфтс“ изучават формирането на спомените, базирани на страхови ситуации, в амигдалата – т.нар. емоционален център на мозъка. И сега те смятат, че са открили механизма.
В най-общ план изследователите откриват, че стресовият невротрансмитер норепинефрин, известен още като норадреналин, подпомага обработката на страховите ситуации в мозъка, като стимулира определена популация от инхибиторни неврони в амигдалата. По този начин създава повтарящ се модел от електрически разряди, които променят честотата на трептенията на мозъчните вълни в амигдалата от спокойно във възбудено състояние, което от своя страна подпомага формирането на спомени, базирани на страшни ситуации.
Изследването е публикувано наскоро в Nature Communications, като негов главен ръководител проф. Джефри Таскър, клетъчен и молекулярен биолог от университета Тулейн, и неговият докторант Ксин Фу.
За да илюстрира откритията, Таскър дава за пример въоръжен грабеж. „Ако срещу вас насочат пистолет, мозъкът ви започва да отделя големи количества от стресовия невротрансмитер норепинефрин, все едно получавате прилив на адреналин.“
„Това променя модела на електрически разряд в определени региони във вашия емоционален мозък, центрирани в амигдалата, което от своя страна кара сивото вещество да навлезе в състояние на изключително висока възбуда – това подпомага формирането на спомени… Според нас същият процес се наблюдава и при посттравматичния стрес, именно заради него не можете да забравите травматичните преживявания.“
Източник: Medical Xpress
