Мръсният въздух не влияе единствено върху здравето на сърцето и белите дробове. Скорошно изследване открива, че фините прахови частици могат да нанесат щети и на мозъка. И сега учените смятат, че знаят как точно се случва това.
Експерименти с мишки показват, че ултра фините прахови частици във въздуха могат да влязат в белите дробове, да се промъкнат в кръвоносната система и да достигнат до мозъка.
Когато токсините се озоват в неврологична тъкан, те стават значително по-трудно достъпни за имунната система и съответно – не могат да бъдат прочистени ефективно. Всъщност авторите откриват, че пренасяните по въздуха частици се задържат в мозъка по-дълго, отколкото в който и да е друг орган на мишките.
Все още не е ясно дали наблюдаваме същото и при хората, но откритията показват, че ако частиците са достатъчно малки, те могат да преодолеят кръвно-мозъчната бариера – преградата, която обикновено пречи на опасните субстанции и други вредни компоненти в кръвта да достигат до централната нервна система.
Знаем, че когато кръвно-мозъчната бариера е по-пропусклива, това може да предизвика различни когнитивни увреждания. Сегашното изследване обаче е едно от първите, които показват, че мръсните частици във въздуха успяват да преодолеят тази контролна преграда.
По-рано учените смятаха, че фините прахови частици не могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера. Преобладаващото мнение бе, че частиците достигат до мозъка чрез носа или нервните клетки на стомашно-чревния тракт, които са свързани пряко с централната нервна система.
„Този научен труд хвърля нова светлина върху връзката между вдишването на частиците и начина, по който те впоследствие се придвижват из тялото“, обяснява невроученът Иселт Линч от Бирмингамския университет във Великобритания.
Днес знаем много повече за начина, по който мръсният въздух влияе на кръвоносната, отколкото на централната нервна система.
През последните години обаче хроничното излагане на замърсяването в по-големите градове се свързва с невровъзпаление и когнитивен упадък (дори при по-младите). Някои от щетите са изключително сходни с болестта на Алцхаймер, която също се свързва с една принципно по-пропусклива кръвно-мозъчна бариера.
Откритията подсказват, че по един или друг начин токсичният въздух навлиза в течността, която „окъпва“ нашия мозък. За да проверят меродавността на тази идея, изследователите решават да се насочат към мишите.
След като инжектират частици въглерод и титаниев диоксид директно в белите дробове на гризачите (т.е. заобикалят напълно носа), авторите откриват, че токсините навлизат в мозъка чрез циркулиращата кръв.
„Поразителното е, че структурата [на кръвно-мозъчната бариера] бе увредена“, пишат авторите. Това води до приблизително 20 процента по-голям теч. Учените откриват в няколко тъканни проби от мозъка на мишките токсични частици в и извън кръвоносните съдове край кръвно-мозъчната бариера, което допълнително подкрепя теорията, че контролната система е увредена.
Също така авторите показват в петриеви панички, че е напълно възможно ултра фините частици да преминат директно през клетките, съставляващи кръвно-мозъчната бариера.
Междувременно в мозъчната тъкан на мишките, които не са изложени на различни замърсители на въздуха, не са открити токсини.
Авторите забелязват също така, че след около един ден токсините в органите на засегнатите мишки намаляват значително. Изключение обаче прави мозъкът – той изхвърля токсините значително по-бавно.
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: Science Alert
