В живота бързаме да се разграничим един от друг – по материално положение, по обществено положение, по придобивки, по интелект, по интереси, по всичко.
Сякаш винаги има какво да делим. Много по-лесно е да се обидим, да се нараним взаимно, вместо да замълчим и да пощадим другия.
Готови сме да се нахвърли един срещу друг. Не обичаме да ни се противоречи. Не харесваме чуждото мнение. Не признаваме чуждия опит. Държим да сме прави.
В спор влизаме с агресия и гняв, а не с търпение и желание да чуем чуждата гледна точка.
Много по-лесно е да живеем в разбирателство, но избираме да сме винаги контра и в опозиция.
Забравяме, че на онзи свят нищо няма да вземем. Крайната точка е една и съща и с всеки следващ ден се приближаваме все повече до нея.
Животът ни разделя много по-често и много по-категорично, отколкото смъртта.
