Има деца, на които ученето върви като по масло. Има и такива, които изпитват трудности, но въпреки това постигат целите си. Има обаче и една трета група. Тези деца откровено мразят училището, не намират уроците за полезни и интересни, и категорично не обичат да учат. И в случая става дума за деца, природно интелигентни, с ангажирани към възпитанието и образованието им родители, а не оставени на произвола на времето.
Защо се получава това и как може да бъде преодолян подобен негативизъм?
Няма да пиша домашни
За някои родители е изпитание да накарат децата да си напишат домашните за деня. И причините са най-различни.
Част от децата просто предпочитат да мързелуват или се занимават с далеч по-приятни и забавни за тях неща (особено при дигиталния начин на обучение, при който изкушенията са на една ръка разстояние).
Други са бунтари по природа и се опълчват срещу всяко статукво, което смятат, че потъпква личното им пространство, ограничава ги и ги направлява да вървят в определена посока.
Трети смятат, че са достатъчно умни, за да се справят и без да пишат домашни. Което често ги проваля, тъй като прекалено надценяват възможностите си и липсата на упражнения ги прави по-малко конкурентни.
Четвърти просто не успяват да се справят, когато работят самостоятелно и приемат това като провал и знак, че няма смисъл да полагат повече усилия, след като така или иначе не се получава нищо.
А пети директно използват по-отговорните си приятели, за да препишат от тях наготово домашните и така да надхитрят всички.
Така или иначе става дума за проблем, независимо от конкретната причина. Който не бива да се подценява, тъй като в определен момент ще започне да пречи на ученика по един или друг начин.
Снимка: Shutterstock
Защо се получава това
Една от основните причини да не се пишат домашни (това включва и самоподготовката по предмети) е, че за децата е трудно да се концентрират у дома. Когато те са в училище, няма много разсейващи фактори, които да им влияят. Обучението е структурирано, организирано и всички се фокусират върху едно и също нещо.
У дома нещата са различни. Независимо дали става дума за дистанционно обучение или самоподготовка след училище, мозъкът на детето заработва на режим „свободно време“. За малчугана домът е място за отдих, лека закуска, гледане на телевизия, слушане на музика, видео игри и чат с приятели. Не и място, което предполага още учене.
Защо не трябва да се неглижира този проблем
Ако родителите подценят писането на домашните, много скоро ще загубят битката окончателно и трудно ще открият сила, която да мотивира наново детето. По този начин малчуганът придобива власт над тях, започва да налага своите желания, канализира вниманието към нуждите си, прави онова, което пожелае, а писането на домашни и подготовка за училище се превръщат в бойно поле.
Спорът с детето става немислим, тъй като то винаги има 1001 аргумента за и против. Всичко това носи разочарования, изнервя обстановката, разрушава доверието, изтощава, дава възможност за много манипулации и не на последно място – детето още повече започва да отхвърля ученето, намразвайки окончателно училището.
Правилната стратегия
Първото, което трябва да направите е да прокарате стройна система на учене и у дома. Ако успеете, вече сте спечелили половината битка. Но тази система трябва да е правилно структурирана, за да бъде одобрена и от самото дете. Иначе няма да струва нищо.
Изберете момент, когато детето е спокойно и не е заето с нещо конкретно. Седнете заедно и набележете програмата, по която ще работи, за да му бъде по-лесно и да му остава повече свободно време.
Ако му кажете, че предлагате алтернативен начин на подготовка, то вероятно ще ви изслуша, защото всички деца обичат новите неща. А като акцентирате на свободното време, имате голям шанс за успех. Така ще улесните не само неговия, но и вашия живот. И най-важното – детето ще бъде по-мотивирано да учи.
Снимка: Shutterstock
Как да изглежда програмата му
Редът е същността на структурираната система и децата инстинктивно се стремят към този тип безопасност. Веднъж започнали да учат, те сами ще ускорят темпото. Но трябва да започнат. Освен това харесват рутината, така че една подобна „пътна карта“ наистина би ги улеснила.
Не бързайте да слагате като точка 1 ученето и писането на домашни. След като детето свърши училище (дистанционно или реално), то има нужда от почивка. Затова като първа точка поставете време за обяд или закуска, малко спорт, малко удоволствия (но съвсем малко, за да не се увлече).
След това вече идва същинската работа – писането на домашни. Задължително между отделните предмети вмъкнете по 5 минути почивка за различни отпускащи дейности. Но не повече. И едва на финала оставете пространство за игри и други удоволствия.
Тази програма напишете на лист, като в различни цветове отбележите отделните занимания.
Чисто стратегически времето за игри отделете в най-голямото пространство, макар реално да не е така. А домашните поставете в по-тясно квадратче. Така детето няма да се стресира, че има много за учене и малко за игра. Този лист залепете на място, което ще попада често пред очите му, за да напомня за отделните стъпки.
И не забравяйте, че когато детето пише домашни и учи, трябва да бъде в спокойна атмосфера. Ако има по-малки братя или сестри, отделете ги в друга стая, за да не му пречат. И наложете вето на интернета в периода за домашни, освен ако не му е необходим за някой проект или проучване.
По материали от Mamma sto bene / Новите родители
