Неотдавна с един мой колега се оплаквахме от процеса на стареене, както и от неизбежно нарастващите трудности при запомнянето на нещата като цяло. Това става особено неприятно когато се окаже, че само след два дни сте забравили цялата информация от дадена конференция или обучителен семинар.

Но тогава колегата ми каза за кривата на забравяне на Ебингхаус - 100-годишна формула, разработена от немския психолог Херман Ебингхаус, който е пионер в експерименталното изследване на паметта. Напоследък той отново добива популярност, а неговата формула се разпространява и прилага в колежите като инструмент, който помага на студентите да запомнят лекционния материал. Университетът във Ватерло например обяснява кривата на уебсайта Campus Wellness и дава насоки за това как да се прилага. Преподавам в университета в Индиана и по време на часовете един студент ми спомена, че я използва като помощно средство за учене. Заинтригуваме и реших и аз да я използвам – но за това малко по-късно.

Кривата на забравянето описва как запазваме или губим информацията, която постъпва към нас, като за основа на модела се използва произволна едночасова лекция. Кривата е в най-високата си точка (най-много запазена информация) веднага след лекцията. Ако не направите нищо с наученото, един ден по-късно сте забравили между 50 и 80 процента от информацията.

До 7-ия ден този процент ерозира до около 10 процента запазена информация, а до 30-ия информацията практически е изчезнала (запазени са само 2-3 процента). След това, без никаква намеса, вероятно ще трябва да започнете от нулата.

Моят опит показва, че това е точно така.

Но тук идва невероятната част - колко лесно можете да обучите мозъка си да обърне хода на кривата.

Само с 20 минути работа ще запомните почти всичко, което сте научили.

Това е възможно благодарение на практиката на т.нар. разпределени интервали, при които се връщате към един и същ материал и го обработвате отново, но по много специфичен начин. По този начин ви е необходимо все по-малко време, за да извлечете информацията от дългосрочната си памет, когато тя ви е необходима.

Формулата на Ебингхаус изисква да отделите 10 минути за преглеждане на материала в рамките на 24 часа, след като той е достигнал до вас (това ще повиши кривата отново до почти 100 процента запаметени данни). Седем дни по-късно отделете пет минути, за да "реактивирате" същия материал и да повишите кривата отново. На 30-ия ден мозъкът ви се нуждае само от две до четири минути, за да "реактивира" напълно същия материал и отново да повиши кривата.

Така общо 20 минути, инвестирани в преглед на определени интервали, и воала, месец по-късно вече сте запомнили изцяло този изключителен семинар. След това ежемесечните прегледи от само няколко минути ще ви помогнат да поддържате знанието за материала свежо.

Ето какво се случи, когато го пробвах и аз.

Изпробвах конкретната формула. Изнесох ключова реч на една конференция и успях да взема участие и в две други едночасови ключови речи на конференцията. За едната от лекциите не си водих никакви бележки и, разбира се, месец по-късно не можех да си спомня нищо от нея.

За втората лекция си водих много записки и следвах формулата за разпределени интервали. Месец по-късно си спомнях почти целия материал! И в случай, че се чудите, и двете лекции бяха еднакво интересни за мен - разликата беше в обръщането на кривата на забравата на Ебингхаус.

Така че изводът тук е, че ако искате да запомните наученото от интересен семинар или лекция, не се опитвайте да запомните информацията така, сякаш се готвите за изпит. Това може и да е работило в студентските ви години, но от него няма смисъл. Просто инвестирайте 20 минути от своето време, за да освежавате знанията си периодично. И месец по-късно мозъкът ви ще е запазил цялата информация.

Автор: Скот Мауц; източник: getpocket.com