Защо личността отлага, каква е причината? Разбира се, тя не е само една. На първо място стои страхът.

Страх от провал, който неминуемо е свързан със страх от отхвърляне. Притесненията на личността, че ако не се справи, ще бъде отхвърлена от обществото или една конкретна личност. Този екзистенциален страх стои вкоренен във формирането на личността, когато още в детството малкото дете има нужда от ласка и близост на родителя, първоначално от близостта на майката. При наличието на този страх, който формира травма от отхвърляне, личността пораства като мечтател, фантазьор, бягащ, отлагащ.

Липса на увереност - всички знаем колко важна е подкрепата на родителя към детето и особено тази на бащата- на авторитета. При неналичен авторитет в семейството е възможно детето да стане несигурно, неуверено и съответно пораства същия несигурен възрастен.

Перфекционизъм и безмилостни стандарти. В този случай личността си е завишила критериите за успех до краен предел. Така тя никога не е доволна от резултата, винаги има още какво да се доизпипа и все отлага обявяването на резултата. Парадоксално звучи, но именно поради тази причина, днес на пазара може би нямаше да има автомобили. През далечната 1869 г. в Карл Бенц се заражда идеята за създаване на каляска без коне. Тогава той работи по създаването на първия автомобил и го създава. Малко известен факт е, обаче, че той смятал автомобила за несъвършен, постоянно отлагал неговото представяне пред хора и откривал неща, които, според него, имат нужда от усъвършенстване. Тогава неговата съпруга „открадва“ първият автомобил от работилницата на мъжа си и го подкарва по германските улици. Така се появява първия автомобил и показва колко висока би била в случая цената на отлагането.

Отлагането на нещата е с надеждата, че след известно време ще се намери мотивация за свършването ѝ, ще се намери кой да свърши работата или ще стане така, че няма да има нужда да се свърши. Но това следва естествения си път и само по себе си утежнява нещата- задълженията и задачите се трупат. Тогава в личността се заражда напрежение, тревожност, дори са възможни и панически прояви. Към това добавяме и бързината и стремежа да се навакса отлаганото, което разбира се, е почти невъзможно. Тогава личността, която отлага, бива посочвана и набеждавана за неспособна да се справи, дори и мързелива. Но това съвсем не е така.

Като се замислим откъде може да се заражда подобно поведение, отговорът се крие в детството. Една от възможните причини е, ако още в ранно детство, личността е била затрупвана от своите родители с много задължения и изисквания с вълшебната дума „трябва“. И крехката детска душа е била  натоварена с тежестта на тази така често използвана и изискваща дума- трябва да учиш, трябва да си отличник, трябва да спортуваш, трябва да имаш само постижения и отличия, трябва да се справяш сам и още много други „трябва“. В детето, на което му е непосилно да изпълни всички критерии на взискателните си родители, се поражда напрежение, тревожност, липса на увереност, придружени с нежелание за изпълнение на задачата, поради осъзнаване на факта, че е невъзможно да се справи с нея. Тук идва и моментът с отлагането с надеждата, че няма да има нужда да се свърши дадената задача.  Това, обаче, не означава, детето да бъде лишено от задачи и отговорности. Нужно е да бъде намерен баланс. Също така да се замени често използваното от родителите „Трябва да го направиш, защото така“ или „Защото аз казвам“ с обяснение защо исканата и поставената задача е нужно да бъде свършена. От особена важност са и поощренията, похвалите към детето, но разбира се не празни такива, а заслужени. Когато детето бъде подкрепяно, похвалвано и поощрявано, то добива увереност и сигурност.

За да се прекрати това патологично отлагане, важно е личността да осъзнае, че то, само по себе си, няма да реши задачата или проблема, а е твърде вероятно да го задълбочи. За да продължи да функционира без напрежение е нужно личността да работи върху това, че дори и при несправяне с дадената задача и при евентуален провал, това няма да попречи за нейното нормално функциониране. Че няма да бъде отхвърлена, че няма да бъде избягвана, няма да бъде посочвана като неможеща, незнаеща и неуспешна. Важно е хронично отлагащият да приеме отговорността за извършването на задачата и постепенно да учи себе си в постоянство и отговорност към поетите задачи. Първоначално да си поставя малки и лесно достижими цели, които да помогнат за придобиване на увереност и нейното утвърждаване.

Автор: Стела Димитрова Стефанова – психолог