Защо, ние, мъжете, губим най-истинските жени в своя живот?

От една страна, причините са сложни, но от друга - съвсем прости, елементарни и ясни. Ето защо в следващите редове ще се опитам да ги изброя, като последователността им не е нужно да е такава (макар че обичайно е):

1. Привикваме с идеята да виждаме обожанието в очите на жената срещу себе си и малко по малко спираме да се борим за него.

2. Забравяме, че тя има нужда от същите неща, от които и ние - да се чувства харесвана, забелязвана, сексапилна. Забравяме и да я ухажваме, преставаме да я караме да се чувства жена.

3. Държим се с нея все едно ни е майка, а не жена. Очакваме да ни готви, да разтребва, да чисти, да поддържа уюта в дома ни, да ни успокоява, когато сме потиснати, да ни оставя на мира, когато сме нервни... 

4. Напълно убедени сме, че я познаваме отлично, не се стараем да открием нови страни от характера и същността ѝ (и дори се дразним, ако се появят такива). Не се опитваме да я преоткрием...

5. От една страна, вече не сме "аз и ти", а "ние". От друга обаче се опитваме да моделираме това "ние", налагайки своето "аз" над нейното, налагайки своите виждания над нейните, налагайки своите стереотипи над нейните.

6. Смятаме, че ни е длъжна да ни разбира, когато нещо ни тежи, а ние самите отказваме да я разбираме. Отказваме да я изслушваме, когато е разстроена. Даваме ѝ съвети, надявайки се по-бързо да обърне гръб на негативните емоции, за да ни зарежда отново с позитивизма си. Натоварваме я със своите проблеми, но не искаме да се натоварваме с нейните.

7. Вече не проявяваме инициатива в секса. Знаем какво ще хареса и на двамата ни и приемаме това за напълно достатъчно. Забравяме да я изненадваме и провокираме. Да я съблазняваме.

8. Започваме да забелязваме как тялото ѝ се променя и забравяме, че същото се случва и с нашето. Започваме да я гледаме с други очи, но не гледаме през тях себе си...

9. Вечер прекарваме повече време на телефона или пред телевизора, отколкото в разговори с нея. Не общуваме осъзнато. Не общуваме качествено. Не я слушаме, когато ни говори. И не се опитваме да говорим истински с нея.

10. Забравяме, че макар да живеем в еманципиран свят, мъжът продължава да бъде мъж, а жената - жена. Искаме от нея да е силна, да се справя с всичко сама, да е борбена и решителна. Искаме от нея да се държи като мъж... за да може ние да се държим като жени.

Автор: Мариус Зумпак