Като родители искаме децата ни да са щастливи. Стремим се да ги предпазим от всичко. Не си даваме сметка обаче, че по този начин ги лишаваме от възможността да развият въображението си, да придобият смелостта да взимат собствени решения, да се научат да се справят с предизвикателствата. Отнемаме им правото да живеят пълноценно.
Засипваме децата с вещи, позволяваме им всичко, не им се противопоставяме. Забравяме, че ние сме родителите и сме длъжни да създадем правила на общуване, норми на поведение, да поставим граници, които не бива да бъдат преминавани.
Детето има нужда от това, защото по този начин се чувства сигурно и защитено. Всичко извън това е хаос.
Искате да сте приятели с детето си, но вие сте негови родители. Можете приятелски да следите за спазването на поставените правила, но не бива да си затваряте очите, защото всеки пропуск е пукнатина в изграденото дотук.
В този смисъл трябва да се създадат и рутинни процедури, които да се следват всеки ден. Неслучайно се говори за „режим“ – определено време, в което детето се храни, къпе или спи. Повтарящите се ежедневно дейности е важно да се случват по едно и също време или поне приблизително, когато е възможно. Това създава у малчугана усещане за сигурност и безопасност. Създава у него навик, който в един момент ще започне да следва сам.
Поставяйте граници, казвайте „не“, не отстъпвайте от решенията си. Ако първо откажете нещо на детето, но след известно мрънкане и тръшкане от негова страна все пак му го дадете, все едно не сте постигнали нищо. Така то свиква, че с рев и тръшкане ще получи онова, което иска.
Ако до този момент не сте поставяли граници, направете го сега. Важно е детето да знае, че правилата означават ред и спокойствие, а не мъчение. Първо се научава да следва правилата в семейството, след това – в училище, след това – в службата и в обществото като цяло.
Колкото по-рано изградите тези знания и навици у детето си, толкова по-добре за него.
Цветелина Велчева
