Ако детето се тръшка и проявява автоагресия, виновен ли е родителят?

Тръшкането на детето е тема, която предизвиква най-различни мнения и дискусии.

Много хора се изказват крайно негативно спрямо родителите (обикновено майката), че детето е разглезено и ако се тръшка, то вината е изцяло на родителя, защото му угажда за всичко и то е свикнало да получава всичко. В мига, в който не получи нещо, изпада в истерия.

Със сигурност има основание за такива коментари, но истината е, че няма как да знаете какъв е случаят точно с това дете. Много е несправедливо да размахвате пръст срещу вечно виновната майка, която не е възпитала достатъчно детето си, която е прекалено строга или прекалено либерална. Общо взето, майката никога не е такава, каквато трябва да бъде според експертното мнение на околните.

Тук става дума обаче за нещо друго.

Как да се справи родителят с тръшкането на детето, което прераства в нещо по-страшно като автоагресия, проявяваща се най-често в удряне на главата?

Съгласете се, че дори и най-спокойният и невъзмутим родител не може да стои безучастно и да наблюдава как детето му си удря главата. Дали това е форма на протест, или по-скоро е индикатор за някакъв много по-сериозен и задълбочен емоционален или психически проблем?

По-често тръшкането на детето е чиста форма на манипулация. Ако родителят остане спокоен, то вероятно ще премине и също така ще бъде избягвано занапред като метод, ако целта е била да се получи нещо, което е било отказано. В този момент е важно да не осъждаме детето, да не изпускаме нервите си, но най-важното е да не осъждаме самите себе си като лоши родители.

Ако чувстваме гняв, психолозите казват, че това е напълно нормално. В крайна сметка е човешко да реагираме на някакъв звук или поведение, които са силно дразнещи и неприемливи. Представете си, че както на вас ви олеква понякога, като си поплачете, така и детето се освобождава и пречиства от негативните емоции.  

В този случай прегърнете детето си и го подръжте в обятията си. Ще видите, че в повечето случаи това ще свърши работа. Взаимно ще намерите успокоение.

Автоагресията обаче и удрянето на главата са съвсем друго нещо.

Подобно поведение със сигурност не е сред „нормалните“ прояви на глезотия, инатене, манипулиране.

Ако забелязвате поведение у детето, което не ви харесва, колкото и да ви се иска да си затворите очите и да се успокоите, че ще го израсне, най-добре потърсете помощ от специалист. Удрянето на главата е сигнал за по-сериозен проблем. Със сигурност може да се определи като симптом. Би могло да бъде симптом на много неща, затова е редно да се обсъди и изследва задълбочено и индивидуално с терапевт.