Мислиш си, че всичко е под контрол, че никога няма да допуснеш някое създание под метър да ти се качи на главата и да те манипулира. Цъкаш с език и клатиш глава на сцени по улиците, разкриващи търкалящо се дете по земята и кършещ безпомощно ръце до него един родител.

Само че, станеш ли и ти такъв, всички представи се преобръщат надолу с главата.

Аз съм строга майка. Старая се хем да прегръщам и целувам до безостатък, хем „не“ да бъде „не“, когато е необходимо. Второто понякога коства много.

И точно за този случай искам да говоря днес.

Ясно е, че децата не са сами по себе си лоши. Ясно е, че и най-послушното дете си има своите кризи и моменти на истерия и тръшкане. Ясно е, че всеки родител е процеждал през зъби заплахи, които после не изпълнява.

Леличките и бабите по улиците и парковете обаче сякаш са забравили това.

Моля ви, когато детето ми е в истерия, не му говорете:

Не му казвайте: „Я да видим кой плаче?!“

Не му казвайте: „Ти защо плачеш, детенце?!“

Не му казвайте: „Аууу, я да те взема с мене, щом не слушаш мама!“

Общо взето не му казвайте абсолютно нищо. Подминете и си представете, че това не ви засяга. Както всъщност е!

Защото в подобна емоционална криза детето се стряска и разгневява допълнително от подобни фрази – още повече от НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ, които ей така от нищото си позволяват да се наведат и да му се заврат току под носа в опити да го успокоят.

Сигурно намеренията ви са най-добри, но трябва да разберете, че подобен подход никога не върши работа и постигате обратния ефект. А всичко това, мили непознати, добронамерени и вероятно загрижени за психичното спокойствие на майката, хора – разберете, излиза ни през носа, защото детето започва още по-силно да се дере.

Щом аз съм намерила самообладанието да извървя разстояние от близо час, в което детето не спира да реве, вече по инерция, моля ви, хора, бъдете и вие така добри, да не му говорите! Ние се разминаваме по улицата, а не се нанасяме заедно на квартира. Едва ли не можете да се въздържите през 10-те секунди, които ще споделим живота си, разминавайки се.

До всички, които поне веднъж в живота си са казвали на НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ:

„Това дете защо е без шапка?!“, или „Ау, ти защо кашляш?!“, или „Я да видя кой плаче!“, или „Ти защо не слушаш?“ и др.

Благодаря!