В Европа е отчетен третият най-топъл януари от 1991 г. насам, в Испания и Франция температурите достигнаха плажни стойности от 24,9 °C

Януари 2023 г. започна с подобрени „топли“ месечни рекорди в много страни на Европа, Канада, Мексико и източните щати на САЩ, също бяха значително по-топли от нормата. По същото време в Сибир отчетоха -62 °C, в Австралия за пореден месец е по-студено от обичайното. Поднормени са средните температури и в Гренландия и Централна Азия. В Антарктида площта на морския лед е рекордно малка от началото на измерванията. В България температурите също бяха наднормения, както в цяла Европа, като за някои станции в Северна България това е вторият най-топъл януари, а за тези в Южна България е по-скоро трети или четвърти най-топъл януари от началото на века.

Средната температура на въздуха през януари 2023 г. в глобален план е била с 0,25 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,44 °C по-топъл от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Тази аномалия нарежда тазгодишния януари на 7-мо място в класацията за най-топли месеци януари. Аномалията на тазгодишния януари е сходна с тази през януари 2021 и 2018 г. и е далеч по-малка от аномалиите на рекордьорите в тази класация 2020 и 2016 г.

За последните 10 години глобалната температура се е повишила с 0,19 °C, което е над 2 пъти повече

от тенденцията на повишение за периода 1880 – 2022 г., коeто е 0,09°C на десетилетие.

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за януари 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF.

Специфичното в редовете с данни за януари е, че за разлика от повечето останали месеци от годината, има цели 7 поднормени години в настоящия век, като с най-голяма отрицателна аномалия е 2008 г., а последните поднормени години са 2011 г. и 2012 г. Трябва да се отбележи, че всички години преди 2002 г. са с отрицателна аномалия. Според данните на NOAA, водещи началото си от далечната 1880 г., най-студеният януари се случва през 1893 г. Припомняме, че това е годината, в която е измерена най-ниската температура и в София на 16.01.1893 г. – смразяващите -31,2 °C (Фиг. 2). Само липсата на повече измервателни станции в страната ни лишават от това да имаме отбелязани по-ниски температури от тази стойност и тогава най-вероятно абсолютната ни минимална температура щеше да е отбелязана именно на тази дата през 1893 г., а не близо 50 години по-късно в Трън (-38,3 °C, а според други публикации -38,8 °C).

Фигура 2. Най-ниската температура измерена в София. Източник: авторът

За Северното полукълбо са характерни големи отклонения от нормата, както в положителна, така и в отрицателна посока. С големи положителни аномалии са средните януарски температури в целия изток на САЩ, като особено наднормено беше в североизточните щати, където са поставени редица „топли“ рекорди. Няколко щата преживяха най-топлия януари в своята метеорологична история, а други записаха втория най-топъл януари. В Ню Йорк всички дни на януари са наднормени, като за подобни данни съобщават от Сиракуза и Филаделфия. Изминалият месец е значително наднормен и в почти цяла Канада и Мексико, в големи части на Африка, в южните райони на Южна Америка и около Урал (Фиг. 3). По-високи от средните са средните януарски температури и на много места в Централна и Източна Азия.

Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за януари 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

С най-големи отрицателни аномалии се отличават Сибир, Афганистан и Пакистан, където аномалията надхвърля 6 – 8 °C. В сибирския град Джалинда, бяха измерени изключително ниските, дори за тамошните стандарти -62,1 °C. Такава ниска стойност в Сибир се измерва за първи път от 2002 г. насам. В съвремието, толкова ниски температури стават все по-голяма рядкост, но това не означава, че вече не са възможни. Поднормени са средните температури и в почти цяла Австралия (за пореден месец) и цяла Антарктида, както и в Южна Африка, Гренландия и в Канадския архипелаг.

Температурата на морските и океанските повърхности са преобладаващо над нормата, но има и големи площи с отрицателни аномалии разположени предимно в Южното полукълбо и около Екватора. Продължават поднормените условия в голяма част от южния тропик на Тихи океан, където макар и отслабваща Ла Ниня, продължава да оказва въздействие.

Европа записва поредния наднормен месец

Положителната аномалия спрямо средната за периода 1991 – 2020 г. възлиза на 2,20 °C. Това отрежда 3-то място в класацията за най-топъл януари, където водач е 2020 г, следвана от 2007 г. Интересно е да се отбележи, че за последните 8 години има 3 години, в които са отчетени поднормени средни месечни януарски температури – това са 2016, 2017 и 2019 г. Въпреки това,

за последните 10 г. средните температури в Европа са се повишили с 0,44 °C.

В регионален план почти целият континент е с наднормени температури (Фиг. 4), като на много места положителната аномалия е по-голяма от 3 °C. С най-голяма отрицателна аномалия е Исландия, а с по-малки стойности се характеризират Пиренейският полуостров и Южна Норвегия. С поднормени температури се отличават и южните части на Европейска Русия.

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за януари 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF.

В по-голямата част от континента годината започна с рекордно високи температури, като в някои места, бяха отбелязани рекорди не само за датата, но и за месеца.

Топлата вълна в началото на годината по обхват и значимост придоби исторически измерения.

Най-топлият ден през януари е регистриран в най-малко 8 европейски страни, включително Полша, Дания, Чехия, Холандия, Беларус, Литва и Латвия, според данни от различните страни (Фиг. 5).

В Корбелов, Полша, живакът достигна положителни стойности от 19 °C – температура, с която силезийското село е свикнало през през май, и 18 °C над средната януарска стойност. В Яворник в Чешката република беше отчетена температура от 19,6 °C, в сравнение със средно 3 °C за това време на годината. Температурите във Високайе, Беларус, обикновено се движат около нулата по това време на годината, но на 1-ви януари достигнаха 16,4 °C, като надминаха предишния рекорд на страната за януари с 4,5 °C. Според италианския климатолог Масимилиано Ерера в почти целия континент имаше „счупени топли рекорди“ в хиляди станции, като близо 950 бяха само в Германия от 31 декември до 2 януари. В Северна Испания и южната част на Франция температурите достигнаха плажни стойности от 24,9 °C в Билбао, най-топлият ден през януари, и рекорди, счупени в Кантабрия, Астурия и страната на баските. Само Норвегия, Ирландия, части от Италия и източното Средиземноморие не са публикували данни за рекорди. Според Ерера, това е „най-екстремното събитие в европейската история”.

Фигура 5. Рекордно високи стойности на температурата на въздуха на 1 януари, 2023 г., които представляват новите най-високи януарски температури за съответните страни. Източник

Британският метеоролог Алекс Бъркил, подкрепя думите на Ерера и допълва, че топли въздушни маси формирани над западния бряг на Африка са се пренасяли на североизток към Европа през Португалия и Испания, засмуквани от антициклон с център над Средиземно море. Това е и причината за: “Изключително топло време в южната част на Англия. В навечерието на Нова година, мисля, че около 7 места в южна Англия са регистрирали най-топлата новогодишна нощ в историята.”, казва Бъркли.

В България януари 2023 г. е вторият най-топъл от началото на века

През януари 2023 г. времето в България не се отличаваше особено, от това в по-голямата част от континента – с голяма наднорменост през по-голямата част от месеца. В по-голямата част от равнинната и низинната част от страната месецът е много топъл с аномалия спрямо периода 1991 – 2020 г. между 3 и 6 °C, според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции. Най-малки отклонения от нормата има в планинските райони на Южна България, където аномалията е под 3 °C. Най-наднормено е било по течението на Дунав и в крайните североизточни райони. Може да се заключи, че в Северна България стойността на положителната аномалия е по-голяма от тази в Южна. Това е характерна черта на топлите зимни месеци в нашата страна.

Аномалията на тазгодишния януари е по-ниска от тази на най-топлия средно за страната януари, отчетен през 2007 г. По стойност е близка до тази на януари 1936 и 1948 г. Със сигурност януари 2023 г. е вторият най-топъл януари от началото на века (Фиг. 6), а дали е втори, трети, или четвърти най-топъл след 1936 и 1948 г. ще се разбере след окончателната обработка на данните от страна на НИМХ. Със сигурност може да се каже, че за някои станции в Северна България това е вторият най-топъл януари, а за тези в Южна България е по-скоро трети или четвърти най-топъл. За последните 23 г. сме имали цели 12 случая с поднормени или близки до нормата месеци, като най-студеният се случва през 2017 г., като отклонението от нормата тогава е близко до тазгодишното, но с обратен знак.

Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха в България за януари 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com

Януари 2023 г. в нашата страна премина с преобладаващо по-високи среднодневни температури от нормата. Само на 30 януари средно за страната денят е поднормен, всички останали дни са над нормата, като с най-голяма положителна аномалия са периодите 1 – 6 и 18 – 21 януари.

Особено впечатление правят дните 18 и 19 януари, когато положителната аномалия средно за страната е над 10 – 12 °C,

а заради фьоновия вятър, нанесъл щети в някои райони на места, разположени северно от планините, надхвърлят 15 °C. В тези периоди на много места са поставени множество температурни рекорди за датите, а в някои места, не само за датата, но и за месеца.

tab23.jpg

Фигура 7. Подобрени януарски максимални температури на 18 и 19 януари, 2023 г. Източник на данни: НИМХ

Според проучване на климатолога Цветелин Кънчев на 2 януари на Черни връх (2290 м) са измерени рекордните 9,9 ℃, което също представлява абсолютен рекорд за месеца, откакто има измервания през 1936 г.. Предишният януарски рекорд е бил 9,0 ℃ от 1993 г.

Последните дни на месеца показаха и зимното лице на януари. Температурите се нормализираха и бяха по-близки до средните за това време на годината, което попречи на януари 2023 г. да бъде най-топлият януари в нашата метеорологична история.

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за януари 2023 г. е само с 4% по-малко от средната за периода 1991 – 2020 г. В абсолютни цифри средната площ на леда достигна 13,5 млн. км², което отрежда 3-то място в класацията за най-малка площ на морския лед, където водачи са 2017 и 2018 г., съответно с 5 и 6% по-малко лед от средното. Трябва да се отбележи, че тази класация се води от 1979 г. насам, когато започва сателитно наблюдение на ледената покривка и оттогава годината с най-много лед е именно 1979 г., когато превишението е било с около 11%. Последната година с наднормен лед, но с под 1% положителна аномалия, е била 2009 г.

Картата на аномалията на концентрацията на морски лед за януари 2023 г. показва, че най-големи поднормени отклонения има в северната част на Баренцово море и по източното крайбрежие на Свалбард (Фиг. 8). В този сектор на Северния ледовит океан температурата на въздуха на повърхността е доста над средната (Фиг. 2). Концентрации под средните преобладават и в Лабрадорско море. В южните части на Берингово и Охотско море се наблюдават концентрации под средните, докато в северната им част преобладават концентрации над средните.

Фигура 8. Отклонение в % на концентрацията с морски арктичен лед площ през януари 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF

В Антарктика площта на морския лед продължи да намалява с бързи темпове в синхрон със сезонното повишение на температурата. В средни стойности площта на антарктичния морски лед е 3,8 млн. км², което е с 29% под средното за 1991 – 2020 г. за януари. Тези стойности

класират месеца на първо място по най-малко лед,

като разликата с втората и третата година в тази класация 2017 и 2019 г. е сравнително голяма – повече от 6%. 2015 г. пък е годината с най-много лед през януари с наднорменост възлизаща на 35%.

Фигура 9. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през януари 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF

С напредването на южното лято, антарктическият морски лед наближава своя годишен минимум, което се случва обикновено в края на февруари. Картата на аномалията на концентрацията на морски лед за януари 2023 г. показва почти повсеместни области на концентрации под средните (Фиг. 9). Най-големите зони със средни или над средните концентрации на морски лед са концентрирани главно в моретата на Амундсен и Уедъл.

Януари 2023 г. ще бъде запомнен в Европа с множеството „счупени“ топли месечни рекорди, включително и в нашата страна. Причините са трудни за установяване, но според метеоролога Скот Дънкан, освен феномена Ла Ниня, голяма роля има и необичайно високата температура на морската вода. Но както казва той: “Нито едно от горните събития не е ново, така че какво е допринесло за поставените рекорди? Нашата затопляща се атмосфера и океани в крайна сметка улесняват чупенето на рекорди.” Професор Бил Макгуайър, климатолог, пишещ по темата за изменение на климата, смята, че последствията от „срива“ на климата, са предвестник на нещо по-лошо, което предстои. Едно от тези последствия несъмнено са екстремните явления, които имат все по-чести прояви на нашата планета. Повече за тях може да прочетете тук.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Автор: Симеон Матев / Климатека

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

В публикацията са използвани материали от: