Изследават нуждата на човек да манипулира съзнанието си, като анализират поведението на маймуни

Британски изследователи откриха, че човекоподобните маймуни умишлено се въртят, за да се замаят, предаде ДПА.

Учени от университите в Уоруик и в Бирмингам във Великобритания предполагат, че откритието ще хвърли светлина върху това, как хората развиват желание да търсят променени психични състояния и активно да манипулират настроението си и възприемането на реалността. Това би внесло яснота в процесите на еволюция на човешкия ум. Изследването се основава на наблюдения на онлайн видеоклипове, в които човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, бонобо и орангутани - се въртят, за да се замаят умишлено.

Д-р Адриано Ламейра, доцент по психология в университета в Уоруик, който е съавтор на изследването, казва: „Всяка култура е намерила начин да бяга от реалността чрез специални ритуали, практики или церемонии. Тази човешка черта на търсене на променени състояния на съзнанието е толкова универсална в исторически и културен план, че поражда интригуващата възможност това да е нещо, което потенциално е наследено от нашите еволюционни предци“, пише БТА. Ученият добавя: „Ако това наистина е така, то би имало огромни последици за начина, по който мислим за съвременните човешки познавателни способности и емоционални потребности“.

Първоначално изследователският екип се натъква на популярен видеоклип на мъжка горила, която се върти в басейн, след което учените продължават проучването си в ЮТюб. Там откриват още видеоклипове, в които горили, шимпанзета, бонобо и орангутани се въртят. След анализ на около 40 онлайн видеоклипа изследователите установяват, че средно приматите се въртят 5,5 пъти за един епизод, като средната скорост е 1,5 оборота в секунда. Животните са правили последователно това средно по три пъти, установили още учените.

Скоростите на въртене били сравнени и било установено, че животните могат да се въртят, докато се държат за въже, толкова бързо, колкото професионални танцьори, циркови артисти и мюсюлманите дервиши, които участват в церемонии по въртене, за да постигнат духовен транс. Д-р Ламейра добави: „Въртенето променя състоянието на съзнанието ни, обърква реакциите на тялото и ума и координацията, което ни кара да се чувстваме странно, замаяни и дори въодушевени, както в случая с деца, играещи на въртележки или на люлки-колела.“ Той продължава: „Ако всички човекоподобни маймуни търсят замайване, то е много вероятно и нашите предци да са го правили. Маймуните вършат това целенасочено, сякаш танцуват – а танцът е известен механизъм при хората, който универсално улеснява регулирането на настроението, социалното свързване и изостря сетивата, като се основава на въртеливи движения. Паралелът между това, което правят маймуните и поведението на хората съвсем не е случаен.“

В клиповете животните се въртят най-бързо и най-дълго, когато използва въжета или лиани, установява проучването. Някои от клиповете с животни били сравнени с видеоклипове с целенасочени човешки пируети, например при балет, традиционни казашки танци, вихрени изпълнения на дервиши и на номера на въздушна коприна. Според изследването на видеоклиповете във върховния момент маймуните са били забележимо замаяни и е имало вероятност да загубят равновесие и да паднат. Д-р Маркъс Пърлман, преподавател в катедрата по английски език и лингвистика на Бирмингамския университет, който е един от ръководителите на изследването, обяснява: „Това означава, че приматите умишлено продължават да се въртят, въпреки че започват да усещат последиците от замайването, до момента, в който не са повече в състояние да пазят равновесие.“

Учените твърдят, че това ново изследване може да има по-голямо значение за обяснението на ролята на променените състояния на съзнанието за еволюцията на човешкия ум. Предишни изследвания са се опитвали да разберат човешката мотивация за самостоятелно предизвикване на замайване, като се фокусират върху употребата на алкохол или наркотици. Не е сигурно обаче дали тези или други вещества биха били достъпни за човешките предци. Д-р Ламейра пояснява: „Колкото по-назад в човешката история погледнем, толкова по-малко сигурни можем да бъдем за ролята, която преживяванията, предизвикани от вещества, са изиграли в нашата еволюция. Не е ясно дали нашите предци са имали достъп до вещества, променящи съзнанието, или дали са имали инструментите и знанията за създаване на такива вещества. Например, хората може да са имали достъп до грозде, но не може да се предположи, че са имали инструментите или знанията да създадат вино.“

Учените смятат, че са необходими допълнителни изследвания, за да се разберат мотивите на животните да се занимават с това поведение.

Изследването е публикувано в списание Primates.