Маймуните могат да издават звуци, наподобяващи певческия стил йодлер, значително по-добре от хората, установи ново изследване, цитирано от ДПА.

Как маймуните постигат впечатляващите честотни скокове?

Този феномен се дължи на анатомични особености в гърлата на маймуните, които им позволяват да създават значително по-големи честотни скокове в сравнение с хората. Проучването разкрива, че специални структури, наречени гласови мембрани, улесняват тези вокални маневри, като напомнят резките честотни преходи, наблюдавани при човешки певчески стилове като йодлер или при прочутия вик на Тарзан.

Какво представлява йодлер?

Йодлерът е форма на пеене, характеризираща се с бързи преходи между гръдния регистър с ниска височина („гръден глас“) и регистъра на главата с висок тон или фалцет. Тази техника е особено популярна в алпийските региони, където е традиционна част от тиролските песни.

Гласовите мембрани: Загубената характеристика на човешкия глас

Според изследването, публикувано в Philosophical Transactions Of The Royal Society B, гласовите мембрани, които присъстват при маймуните, са изчезнали при хората в хода на еволюцията. Тази промяна е довела до по-плавна реч, но е ограничила способността на хората да изпълняват резки честотни скокове като маймуните.

Изследователите подчертават, че честотните скокове при маймуните „значително надхвърлят“ тези при хората. Техните ултра-йодли могат да достигнат до пет пъти по-големи честотни скокове в сравнение с човешките, което предполага, че нечовекоподобните примати използват специфични анатомични механизми за разширяване на вокалния си репертоар.

Докато човешките йодли обикновено обхващат около една октава, маймуните могат да надхвърлят три музикални октави.

Изследователски методи и ключови открития

Проучването е проведено чрез полеви изследвания в резерват в Боливия, анализ на компютърни томографии и симулации на вокалните структури. Изследователите са записали и анализирали звуците на различни видове маймуни, сред които:

  • Черен и златен мантиев ревач (Alouatta palliata),

  • Черноглав саймир (Saimiri boliviensis),

  • Чернолика черна паякообразна маймуна (Ateles chamek).

Резултатите показват, че маймуните от Новия свят (разпространени от Мексико до Аржентина) са развили най-големите гласови мембрани сред всички примати.

Какво казват експертите?

Д-р Джейкъб Дън, доцент по еволюционна биология в Университета „Англия Ръскин“, заявява: „Тези резултати показват как маймуните използват еволюирали характеристики на своя ларинкс – гласовите мембрани – за да произвеждат по-широк спектър от звуци. Това вероятно е от особено значение за приматите, които имат сложен социален живот и разнообразни комуникационни нужди.“

Д-р Кристиан Т. Хербст от Университета във Виена добавя: „Наблюдавахме завладяващ пример за това как природата предоставя възможности за обогатяване на животинската вокализация, дори без наличието на език. Сложните вокални модели при маймуните се дължат основно на анатомичните характеристики на ларинкса, а не на сложен неврален контрол.“

Професор Текумсе Фич, експерт по еволюция на човешкия глас, коментира: „Нашето изследване показва, че гласовите мембрани разширяват честотния диапазон на маймуните, но също така дестабилизират гласа им. Вероятно тези мембрани са изчезнали при хората в хода на еволюцията, за да се постигне стабилност на гласа при пеене и говор.“

Заключение

Това проучване подчертава впечатляващите вокални възможности на маймуните и дава нова представа за еволюционните промени в човешкия ларинкс. Докато хората са загубили способността за екстремни честотни скокове в името на по-стабилна реч, маймуните продължават да използват своите гласови мембрани, за да разширяват вокалния си репертоар. Тези открития предоставят ценна информация за еволюцията на комуникацията и звуковите механизми при приматите.