В настоящата статия разглеждаме 4 основни аспекта, върху които може да се заложи спешна и цялостна актуализация на настоящия Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Първият аспект е въвеждане на цел и срок за постигане за климатична неутралност в ЗОИК. Вторият е подобряване на институционалната рамка на България за разработване, изпълнение, мониторинг и контрол на политиките в областта на изменението в климата. Третият аспект е подобряване на взаимодействието със заинтересованите страни и осигуряване на публичност и прозрачност. И последният е значително укрепване на политиката за адаптация към последиците от изменението на климата.

Тези четири области са абсолютният минимум за осигуряване на адекватност, ефективност и ефикасност на политиките и мерките, свързани с изменението на климата в България. Разбира се, една по-амбициозна реформа, по подобие на новите рамкови закони за климата в други държави членки на Европейския съюз (ЕС), например в Гърция, Испания и Ирландия, би могла да включи множество други полезни и важни промени в законодателната и институционалната рамка.

Въвеждане на цел за климатична неутралност в ЗОИК

До края на юни 2023 г. България трябва да внесе в Европейската комисия (ЕК) актуализиран Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), който да посочи междинните цели за ограничаване на емисиите от различните икономически сектори, допринасящи за целта на ЕС за климатична неутралност. За да има правна сигурност и устойчивост на тези цели, те трябва да са регламентирани в ЗОИК наред с така необходимата дългосрочна цел за климатична неутралност до 2050 г., която също е обект на Дългосрочна стратегия, в процес на актуализиране. Подобни национални цели (Фигура 1) са вече приети или са в процес на консултиране и приемане в много от държавите членки на ЕС и България не бива да изостава от този процес, особено ако иска да планира стратегически постигането на климатична неутралност като част от модернизацията на икономиката. Приемането на цел за климатична неутралност в ЗОИК, с необходимата експертна и икономическа обосновка, мотиви и връзки със секторните политики ще способства институциите и политиките да работят синергично и е необходимо в най-спешен порядък.

Фигура 1: Държави с цели за декарбонизация и климатична неутралност в националните им закони. Ляво – цели за намаляване на емисиите до 2030 г.; дясно – цел за нетна нула или климатична неутралност. Инфографика: Асен Ненов по данни на Ecologic Institute

Какво трябва да се подобри в институционалната рамка?

Преодоляването на слабостите в институционалната рамка за климатичните политики в България е друг ключов и спешен приоритет. Първата задача е 

подобряването на мониторинга и контрола на мерките, свързани с изменението на климата. 

Необходимо е да се предвидят конкретни процедури, правила и правомощия относно интегрирането, изпълнението и текущия контрол на държавната политика по ограничаване изменението на климата и адаптацията към него. Контролните правомощия могат да се възложат на министъра на околната среда и водите и/или съответен орган към Министерски съвет. Необходимо е също така да се определят срокове и периодичност на планирането на секторни политики (напр. за 5 години) или мерки за адаптация на съответния сектор към измененията на климата.

Необходимо е въвеждане на ефективен механизъм за финансово обезпечаване на мерките, свързани с изменението на климата. 

Механизмът следва да въведе единен подход за планиране и отчитане, и предоставяне на обобщена информация относно извършените публични разходи, свързани с изменението на климата. Механизмът за финансиране би следвало да обезпечава регулярно (системно) финансиране и отчет на всички одобрени дейности по съответните годишни планове съобразно заложените в тях приоритети.

Необходимо е да се осигури изпълнение на изискването европейските средства да бъдат за мерки, свързани с климатичните промени

(30% в Оперативните програми; 37% в Националния план за възстановяване и устойчивост). От друга страна обаче, не следва цялата тежест за финансиране на климатичните политики да ляга единствено върху програмите с европейско финансиране, защото така се пропуска и важна възможност за планиране и поемане на отговорност за тези политики на национално и местно ниво.

Важно е и укрепването на капацитета на компетентните държавни органи и техните администрации.

Укрепването на административния капацитет е от решаващо значение за изпълнението на политиката, координацията, събирането и анализа на данни, и ангажирането на заинтересованите страни. Липсата на административен капацитет може да попречи на изпълнението на политиките, да намали тяхната ефективност и да подкопае напредъка в постигането на целите в областта на климата. След допълнителен анализ следва незабавно да се планират адекватни мерки за укрепване на капацитета на администрациите към съответните централни, регионални, и местни органи на изпълнителната власт по отношение на хоризонталните политики, свързани с изменението на климата.

Нужно е повече публичност и прозрачност, както и ясни принципи, механизми, процедури и формати за взаимодействие със заинтересованите страни

Към момента участието на обществеността и на заинтересованите страни в тези политики е незадоволително. Необходимо е въвеждане на ясни принципи, механизми, процедури и формати за взаимодействие със заинтересованите страни в процеса на разработване, изпълнение, отчитане и актуализация на политиките. Това би следвало да включва определяне на прозрачни и обективни критерии за балансирано участие на представителите на всички заинтересовани страни в консултативните съвети и работни групи, за да се гарантира равнопоставено участие на различните групи и интереси. На първо място, това може да се постигне чрез възобновяване на регулярната дейност и укрепване на мандата, капацитета и представителността на Националния експертен съвет по изменение на климата (НЕСИК), който вече е регламентиран от настоящия ЗОИК.

Участието на обществеността и прозрачността в процеса на вземане на решения е основен принцип на политиката по опазване на околната среда,

който трябва да бъде пренесен в ЗОИК и политиките за климата. Това произтича и от задълженията на България като страна по Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската Конвенция). Ангажирането на заинтересованите страни може да спомогне за повишаване на легитимността, прозрачността и отчетността на политическите процеси и резултати, както и да спомогне за споделяне на знания и опит относно климатичните рискове и възможностите за адаптация, които са от значение за местния контекст. 

Важно е и подобряването на качеството и количеството на информацията относно промените в климата в България.

Необходимо е да се предприемат незабавни мерки за осигуряване на систематизирана, леснодостъпна и разбираема информация относно политиките, свързани с изменението на климата от компетентните държавни органи. Необходимо е още да се предвидят мерки за подобряване на осведомеността и експертния капацитет на заинтересованите страни, образователните институции и медиите, включително чрез предвиждане на допълнителни финансови ресурси за работа по политиките, свързани с изменението на климата. Това е важно, тъй като е нереалистично да очакваме държавните органи сами да се справят с нелеката задача за ефективно осведомяване на обществеността и заинтересованите страни относно всички проблеми и възможности по темата.

Фигура 2: Необходимо е подобряване на осведомеността и експертния капацитет на заинтересованите страни, образователните институции и медиите. Източник: Pixabay

Значително укрепване на политиката за адаптация към последиците от изменението на климата

В първата статия от настоящата поредица Антоанета Йотова представи задълбочен преглед на състоянието на политиката за адаптация към последиците от изменението на климата. Непосредствените задачи за укрепване на политиката за адаптация към последиците от изменението на климата би следвало да включват:

- Определяне на основните цели, потенциални мерки, способи и подходи за адаптация към последиците от изменението на климата на законодателни ниво въз основа на анализ и оценка на рисковете за различните сектори на икономиката;

- Предвиждане на конкретни правомощия и/или функции за областните управители, кметовете на общини и общинските съвети за ограничаване и адаптация към климатичните промени;

- Задължително изготвяне на общински планове или програми за декарбонизация и адаптация към изменението на климата.

Какво следва?

WWF България и БлуЛинк, заедно с партньорите от Коалиция за климата – България, проучват потенциала и наблюдава процеса на бъдеща актуализация на рамковия климатичен закон (ЗОИК). На базата на въпроси и отговори, отправени към Министерството на околната среда и водите, в Народно събрание, както и директно към политическите партии, може да се смята, че има разбиране, но все още няма конкретно планиране за актуализация на рамковия климатичен закон. Например, в проект на Законопроект за изменение и допълнение на Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) – в преходни и заключителни разпоредби, са планирани малки изменения в Закона за ограничаване изменението на климата. Но тези малки изменения “на парче” няма да обхванат описаните необходими промени в ЗОИК за постигане на реалните цели на хоризонталната климатична политика. 

За съжаление, острата полемика във връзка с реформата за декарбонизация на въглищния сектор в Националния план за възстановяване и устойчивост постави под риск вече поет ангажимент за актуализация на ЗОИК (т. Нар. “Реформа 10”) в предстоящите преговори с ЕК, инициирани от предходния парламент. Независимо от тяхното протичане, актуализация на ЗОИК би следвало да се изисква и търси както от народните представители и европейските и национални институции, така и от членовете на гражданското общество и научната общност на България.

Логични следващи стъпки за осъществяването на такъв процес може да бъдат:

  1. Разработване на варианти на Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗОИК, които да се разгледат след формирането на следващото Народно събрание. Опитът с други закони в областта на прехода към устойчива икономика, като например Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) сочи, че гражданските инициативи за създаване на ЗИД, макар и изпълнени с по-малко ресурси от наличните в администрацията, спомагат за по-високо качество и амбиция на евентуалните законови предложения, които стигат до народните представители.
  2. Приоритизиране на актуализацията на ЗОИК и общественото ѝ обсъждане в работата на основни комисии, свързващи законодателната и изпълнителната власт и публичния сектор – освен комисиите в Народно събрание, такива по същество са вече споменатия НЕСИК, както и реформираният през 2022 г. Консултативен съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) и тематичните му комисии.
  3. Оповестяване на нуждата и насоките за актуализацията на климатичното законодателство в медиите и в публични дискусии, част от което е и настоящата поредица от публикации, посветени на ЗОИК.

Надяваме се тази и последващите статии по темата да генерират необходимото обществено внимание, ангажираност и дебат, така че да се предприемат в най-скоро време и съответни действия.

В бъдещи публикации от поредицата ще бъдат разгледани по-подробно и каква е връзката на климатичното законодателство със Закона за енергетиката и Закон за енергията от възобновяеми източници; каква е ролята на общините за реализиране на мерките за адаптация; и какви са дейностите и изискванията, които касаят бизнеса, свързани и с търговия на емисии. Ще проследим инициативите на следващия парламент, държавните институции и гражданския сектор за актуализация и подобряване на ЗОИК и свързаното законодателство.

Източник: Климатека

Настоящата статия е част от поредицата публикации, които имат за цел да информират и разяснят защо е необходимо да има политика за реагиране на промените в климата и какви са възможните решения за България. Тя се базира на повече от година аналитична и застъпническа работа от eкипа на WWF България, БлуЛинк и партньорски организации и експерти от Коалиция за климата – България. В предходната статия по темата представихме анализ на законодателната и регулаторна рамка. 

В публикацията са използвани материали от: