Същото е и с учениците.
Ако учителите постоянно притискат до ъгъла, вменяват чувство на малоценност, повтарят на едно дете, че е лошо, глупаво, мързеливо, в крайна сметка какъв е неговият стимул, за да бъде по-добра своя версия?
Ако подрязваме крилата на детето, скоро ще спре да лети към мечтите си.
Трябва да насърчаваме малките постижения и да не забравяме, че децата са различни. Всяко блести със своя собствена светлина. Нашата работа като учители и родители е да открием тази светлина и да я насърчаваме да заблести по-ярко, а не да сравняваме с другите и да очакваме същите резултати със същите усилия. Ако бяхме еднакви, то тогава всички трябваше да разбираме еднакво от ядрена физика или мозъчни операции. Но това едва ли е така, тогава защо очакваме от децата ни да са еднакво добри по всички премети и във всички дисциплини?
Ако детето ви се справя отлично по рисуване, но е много слабо по математика, в коя от двете сфери бихте вложили пари за уроци и допълнителни извънкласни занимания?
Ако отговорът е второто, би било адекватно само ако предстоят изпити, които трябва да се положат, и детето има нужда от помощ. Във всеки друг случай това е грешният отговор.
Ако отговорът е първото, то това е правилният подход, защото най-важното е да откриете какъв е талантът на вашето дете, кое е това, което го прави щастливо, и да вложите в него средства и време. Когато човек се занимава с нещо, което не му носи удоволствие, то трудно може да бъде развито нататък в живота и разгърнато като потенциал.
Когато човек е насърчаван и мотивиран, забелязан и оценен, винаги иска да бъде по-добър и по-добър, защото остава живо у него желанието да се развива и доказва.
