Там, където царуват лъжите, скрити зад маската на лицемерието, искреността никога не намира разбиране. В такъв свят да говориш откровено се смята за престъпление и човек трябва да бъде изключително смел, за да свали бронята, да отвори сърцето си и да каже истината.

Но лъжата има по-грубо, по-тъмно и по-коварно измерение - лицемерието. Измерение, в което човек крие истинската си същност, като се прави на високоморален пред другите.

Ние оправдаваме лицемерието, без да го осъзнаваме.

От малки възрастните ни учат, че да казваме истината е добро, а да мамим - лошо. Те ни ръководят по житейски път, по който рано или късно ще се натъкнем на препятствия. Както обяснява Лорънс Колбърг в своята теория за моралното развитие, всичко това започва да се случва на конвенционално ниво (вторият етап от моралното развитие), когато 10-13-годишното дете започва да осъзнава значението на справедливостта. То също така вижда, че възрастните са оплитат от собствените си противоречия.

Родителите искат от нас да сме искрени, макар и често да се обиждат от истината. Постепенно се оказваме в една от онези ситуации, в които се питаме дали е по-добре да нараним нечии чувства с искреността си, или да излъжем учтиво.

В крайна сметка приемаме, че лицемерието управлява света и че можем да го използваме, за да си изградим фалшив втори живот. Водейки това фалшиво съжителство, имаме възможност да утвърдим висшите си морални принципи и идеология, на фона на които малодушието и безразличието ни към другите просто бледнеят.

Лицемерието се е утвърдило в нашето общество и е придобило статут на нещо напълно нормално. Интересното е, че повечето хора имат особено чувствителен „радар“ за лицемерие. Усещаме го в думите на нашите политици, роднини и колеги в работата. Но не реагираме на него.

Някак първоначално осъзнаваме, че тази битка не може да бъде спечелена. Да се опиташ да промениш един неискрен човек, който не може да бъде честен дори със себе си, не е лесна задача.

Как се побеждава лъжата? Отговорът е прост: винаги бъдете искрени и истински

Съществуват различни видове лицемерие. Например има хора, които демонстрират отлични маниери само и само за да скрият отрицателните си морални принципи: расизъм, сексизъм, предразсъдъци. Но най-разпространеният вид лицемерие е желанието на човека да се впише някъде, да бъде приет и да получи признание.

Възгледите на лицемерите винаги зависят от сценария, в който се намират. Но когато се ръководим постоянно от чуждото мнение, ние начин излагаме на риск своята самооценка.

Как да реагираме на лицемерието

Всеки опит да се промени лицемер обикновено е обречен на неуспех. Но можем да се научим да не му позволяваме да ни влияе.

Никога не забравяйте, че очакванията, на които трябва да отговаряте, са вашите собствени. Това, което лицемерът ви съветва да направите, въз основа на неговата фалшива гледна точка, е толкова ценно, колкото и прахът, който се събира в къщата ви.

Лицемерите винаги си противоречат. Щом забележите това, не ги нападайте и не влизайте в спор с тях. В отговор ще получите хиляди аргументи. Ограничете се да посочите противоречието просто, кратко и категорично.

Лицемерът постоянно ще се опитва да ви саботира, като оценява действията ви и ви лепи етикети. Ако такъв човек вижда във вас огледално отражение на качества, които мрази, един от вариантите да се отърве от неудобството си е да счупи огледалото. Тоест вас.

За да не забравите кои сте в действителност, опитайте се винаги да поддържате вътрешен диалог със себе си. Бъдете наясно със своята стойност и величие. Животът ви по никакъв начин не зависи от думите или действията на лицемера.

Гледайте на този тип хора като за въздух, като за диханието на страхлива марионетка, която строи картонената си къщичка върху лъжи и фалш. И рано или късно тя непременно ще се разпадне.

Източник: cluber.com.ua