Науката може да вдъхновява, тя ни учи какво е да сме хора. Това каза Нобеловият лауреат за медицина за 1989 г. Харолд Елиът Вармъс пред млади учени в Линдау по време на дискусия в рамките на 72-ата среща на Нобелови лауреати с млади учени. Вармъс бе отличен с приза през 1989 г. заедно с Майкъл Бишъп за откриването на клетъчния произход на ретровирусните онкогени.
Той представи пред тях своите десет аксиоми за живот в науката.
Харолд Вармъс посъветва студентите и докторантите, които тепърва поемат по пътя на научната кариера, винаги да търсят компанията и работата в екип с по-умни изследователи, за да бъдат мотивирани. Наука се прави най-добре в екип, това е солидарно усилие, добави изследователят.
Според него всеки учен би следвало да прави достиженията си масово достъпни. Колкото е възможно по-бързо и колкото е възможно по-свободно достъпни – такива трябва да са публикацията, каза Вармъс. Той говори за значимостта на връзката между работата на учените и обществото. Затова според него е важно за изследователите да преподават. Самият той още в началото на научната си кариера е водел курс за връзката между науката и обществото, дискутирал е със студентите си защо са избрали да бъдат учени, кой притежава научните познания, кой плаща за научните изследвания – правителството, частният сектор, за това как изкуството показва науката и даде пример с филма „Гатака“.
Науката никога не е напълно освободена от политиката и това не е добре, тя трябва да служи на обществото, каза Вармъс. Той допълни, че живеем в много поляризиран свят и отношението към научната общност и работата й е било силно изострено заради политиците през последните години в САЩ.
Нобеловият лауреат каза пред младите изследователи, че науката е международна дейност и достижение и не бива да се позволява на събития като Брекзит, на крайнодесни и националистически политически идеи и движения да пречат на това качество на науката.
Вармъс е бил съветник на президента на САЩ Барак Обама, бивш директор на Националния институт по рака в САЩ 2000-2005 г., бивш директор на Националните здравни институти на САЩ от 1993 г. до 1999 г. Той преподава медицина в Уейл Корнел и работи в Геномния център в Ню Йорк.
