Никога не си позволявайте да свиквате с лоши неща, лоша храна, лоши условия, лоша работа, лоши хора... Никога не свиквайте с лошото отношение към вас. Помнете - не е задължително да е така и това не е норма. Няма извинение или оправдание за това. Лъжата, консуматорството, безразличието, грубостта, предателството - това не е част от живота, не позволявайте на всичко това да стане неизменна част от живота ви и не се приспособявайте към средата, а искайте да я промените.
Уважение към самия себе си трябва да бъде винаги на първо място. Това не бива да се допуска, още по-малко да се прощава. Животът не бива да се прекарва в безкрайни компромиси и безкрайно понасяне на чужди грешки. Примиряването не е живеене а компромис. Колко живота имате? Хората идват и си отиват, но вие оставате. Вчерашните любими хора днес стават далечни. Приятелите се превръщат във врагове, а близките - в непознати. Ако започнете да се съобразявате с всички, само ще загубите времето и себе си като личност. Животът е преминаващ влак и накрая ще осъзнаете, че имате само себе си.
Научете се да свиквате само с това, което е истински ценно. Свикнете с щастието. Свикнете с уважението. Свикнете с добрите постъпки, топлите думи, искрените прегръдки. Свикнете с честността, с лоялността, с дълбоките, истински чувства. Свикнете да пазите достойнството си, за да не се изкушават нечестните да оцапат света ви с мръсни подметки.
