От ранна възраст децата започват да се състезават помежду си. Едно се справя с това по-успешно, а друго, поради ред обстоятелства, е принудено да претърпи поражение.
Такъв резултат естествено го разстройва и затова е важно да му обясните от самото начало, че загубата не е толкова страшна.
Ако не направите това, комплексите, които ще получи в ранна възраст, ще се отразят на живота му по-късно.
Ето няколко съвета, които трябва да дадете на детето, за да приеме себе си такова, каквото е, а не да преследва идеала.
Важно е участието, не победата
Загубата винаги е неприятна. Помогнете на детето си да разбере, че в едно състезание е важен не само резултатът, но и самият процес.
Попитайте го какви емоции и чувства е изпитало по време на състезанието, дали за него е било интересно да се включи и да участва.
Попитайте го дали му харесва това, което прави, дали иска да продължи.
Предложете му вашата помощ, за да разбере по-добре темата, да овладее определено умение.
Стреми се да бъдеш по-добър от себе си
Опитайте се да обясните на детето от какво може да зависи резултатът.
Понякога всичко се дължи просто на късмета, но понякога не е така. Много зависи от човек, но не всичко: външните обстоятелства също играят важна роля и ние не винаги можем да им повлияем.
Освен това всички ние имаме различни дадености и способности - невъзможно е да бъдем най-добри във всичко.
Дори детето да се опитва, това не винаги определя успеха. Например всяко хлапе различно бързо усвоява таблицата за умножение. Съответно някой трябва да положи повече усилия, за да постигне същия резултат.
Ето защо е толкова важно да позволите на детето да разбере, че на първо място е необходимо да се стреми да даде най-доброто от себе си, а не да се сравнява с другите. И за да повярва в себе си.
Може да водите календар на постиженията му, визуално да му покажете неговия личен растеж и развитие.
Нека уважава и обича себе си, заради положените усилия
Насочете вниманието на детето си не към провалите, а към опита, който е натрупало. Обяснете му, че трябва да се обича и уважава за това, че полага усилия за постигане на целта.
Не го хвалете, без да е заслужило. Такива думи не се приемат на сериозно. Не е нужно да му казвате, че то, въпреки всичко, е „най-доброто“.
Хвалете го само, когато наистина има защо. Посочете онези моменти, в които е било наистина добъро и успешно. Първо, с ваша помощ, а след това и самостоятелно, детето ще се научи да оценява себе си обективно.
Продължава на страницата на Новите родители
