Децата изпитват различни страхове. В това няма нищо необичайно. Страхът е нормална реакция към някаква заплаха. А детето, което няма достатъчно житейски опит, се плаши от много неща.
Нещо повече. Много експерти смятат, че липсата на страхове може да означава, че умственото му развитие е забавено. В крайна сметка страховете са тясно свързани с развитието на въображението, способността за фантазиране, което означава, че те са компонент на интелекта.

Не всеки страх е вреден: обикновено той ни помага да избегнем опасностите. Предпазливостта е в основата на инстинкта за самосъхранение. Ако детето се страхува от вода, няма да влиза на дълбоко, или ще се научи да плува ...
В процеса на израстване и развитие някои страхове изчезват, бебето ги преодолява постепенно, когато получава информация за света наоколо, но те се заменят се с други. 
Докато е много малко, неговият свят е значително по-различен от света на възрастните и то често се страхува от най-неочаквани и неща, които на мама и татко може да изглеждат и смешни.
Не приемайте лекомислено чувствата на децата.

В ранна детска възраст страховете се свързват предимно с остри звуци, проблясъци на светлина, непознати явления и чувство на самота. Такива страхове са свързани предимно с инстинктите и се наричат ​​защитни.
Детето е малко и неопитно. То може да се уплаши от падащите от дървото листа, от отварянето на чадъра ...
В същото време то не забелязва какво наистина може да е опасно. Не осъзнава, че ако дръпне края на покривката, може да събори върху себе си горещия чай, а ако се надвеси над парапета, може да падне.
Задачата на родителите е да обяснят на малкия изследовател кои ситуации са опасни и от какво не трябва да се страхува. Както и да му дадат личен пример за увереност и спокойствие.
От какво се страхуват децата?

Новородено. Представете си, че сте на друга планета, където всичко е необичайно и непознато. Остри звуци, ярки светлини, студено и неудобно. Наоколо крачат огромни непознати същества. Новородено усеща нещо подобно, плаши се и плаче силно. Това е инстинкт.
Същият инстинкт кара бебето да трепне и да вдигне ръце при рязък звук и да затвори очи, когато блесне ярка светлина.
То се нуждае от присъствието на майка си, безпомощно е и само тя може да го успокои, тъй като се възприема като едно цяло с нея.
Ако, когато се събуди, тя не е наблизо, то се плаши и започва да плаче. Достатъчно е да го вземе на ръце, да го гушне до гърдите си и безпокойството ще премине. То ще чуе познат глас, ще почувства топлината на тялото ѝ, нейната миризма и ще се почувства в безопасност.

Първите месеци. Бебето се страхува да се раздели с майка си. То не разбира, че мама е отделен човек. Когато тя си тръгва, сякаш липсва част от него.
Експертите препоръчват в този момент да не пренебрегвате нуждата му от прегръдки, обич, физически контакт.
Независимо от причината за сълзите на мъника, бъдете приятелски настроени и спокойни.

На шест месеца. В началото бебето се усмихва на всички, които се надвесват над креватчето му. Но на 6-9 месеца развива страх от непознати.
То започва да плаче силно, щом някой друг протяга ръце към него. То може да изпитва страх, дори ако седи в ръцете на майка си.
Бебето вече безпогрешно разграничава майка си сред другите хора. Всеки друг човек, който иска да го вземе на ръце, предизвиква недоверие и бдителност.
Ако то плаче и не иска да отиде в ръцете на баба, която е дошла да го види, не показвайте недоволството си. Това не е каприз. Не го принуждавайте да показва смелост, не се фокусирайте върху реакцията му, продължете да общувате спокойно.

Продължава на страницата на Новите родители