Представете си следната история.
Жената обича мъжа си. Търпяла е изневерите му, търсила е причините в трудното му детство, научила се е да го разбира и да му прощава. Борила се е с пиенето му - и то доста успешно. Намерила е общ език с токсичната свекърва: подаръци, скромно послушание, прехапване на езика, преброяване до 10 наум, техники на дишане. Приемала е в дома си многобройни роднини на съпруга си и също се е опитвала да намери общ език с тях. Обслужвала е всички, старала се е на всички да угоди и да накара всички да се чувстват добре. И не е обръщала внимание на грубостта, безразличието, студенината, приемането за даденост. Понякога я е заболявало някъде там, в гърдите, където живее душата. Но тя се е усмихвала и е продължавала нататък.
Един ден се събужда сутринта. Утрото е точно като всяко друго. Трябва да стане и да направи закуска. Вижда, че до нея лежи странен мъж. Напълно непознат човек. Лежи там и хърка с полуотворена уста. Просва косматия си крак върху одеялото. Жената става, облича си халата и с изненада гледа мъжа. Какво прави този тук? Апартаментът е наследен от майка й, това е нейната къща. Защо този човек спи върху чаршафи, изпирани от нея, покрит е с нейното одеяло, а сега трябва да му изпържи препечени филийки с яйца? Напълно непознат човек, който предпочита да яде препечен хляб с бъркани яйца за закуска. И не дай си Боже жълтъкът да е лошо изпържен. Или пък да препече прекалено хляба. После той ще си издуха носа в банята, ще се обръсне. Ще си излезе за работа и ще се върне вечерта. Може би ризата му ще е изцапана с червило. А може и да не е. Няма значение. Това е напълно непознат човек.
Ето така се превръщаме в непознати един за друг. Неусетно и смразяващо бързо. Отначало човек търпи и се опитва да поправи нещата. Дълго време не обръща внимание на дребните неща, които го дразнят, но с времето стават все по-големи и по-големи. И тогава в гърдите, където живее душата, нещо се разкъсва и се чупи. Счупва се завинаги. И тогава човекът става чужд и студен, неприятен за гледане, нетърпим за съжителстване. И хърка неприятно. Сякаш никога преди това не е хъркал или не е имал косми по краката, или не е имал лош дъх. Сякаш това е напълно нов, непознат човек, когото виждаме за първи път. А винаги е неприятна дори мисълта за чужд човек в леглото и в живота ни.
Единственото, което остава, е желанието да си тръгнеш възможно най-бързо или да поискаш да си тръгнеш.
Усетите ли това чувство, няма връщане назад. И никой не е виновен за това. Просто човекът се е превърнал в непознат...
