Животът на видния учен-филолог Дмитрий Лихачов е бил доста разнообразен – той е бил арестуван, живял е в лагерите на обсадения Ленинград, работил е като коректор в печатница и, разбира се, е извършвал много научна и обществена дейност. Днес в думите му се вслушват, цитират го и мнозина го наричат "съвестта на нацията", но навремето е бил нападан и бит, опитвали са се дори да запалят апартамента му.
Защо обществото не е харесвало този изследовател на староруската литература? Тъкмо Дмитрий Сергеевич например не участва в тормоза над Андрей Сахаров, помага на Александър Солженицин в работата му над произведението "Архипелаг ГУЛАГ", бори се срещу разрушаването на архитектурни паметници и какво ли още не.
Дмитрий Лихачов оставя невероятно наследство, включително мемоари. На въпроса: "Струва ли си да се пишат мемоари?", той отговаря по следния начин: "Струва си - за да не се забравят събитията, атмосферата от предишните години, и най-важното - да се остави следа от хора, за които може би никой никога повече няма да си спомни, за които документите лъжат".
Той пише и за смисъла на живота, достойнството, мъдростта, съвестта, справедливостта, интелигентността...
Неща, за които всеки трябва да прочете.
За порядъчността
"Спомням си, че някъде в писмата си Белински изказва следната мисъл: "Негодниците винаги побеждават порядъчните хора, защото се държат с тях като с негодници.
И, порядъчните, търпейки и страдайки, продължават да се държат с негодниците като с порядъчни".
Глупакът не харесва умния, необразованият човек не харесва образования, невъзпитаният – възпитания и т.н.
И всичко това се прикрива с някоя фраза: "Аз съм прост човек...", "Не обичам умници", "Живял съм живота си и без тях"... и т.н.
Но в душата си този човек изпитва омраза, завист и чувство за малоценност."
За интелектуалността
"Много хора смятат, че интелигентен човек е този, който много чете, получил е добро образование (и то предимно хуманитарно), много е пътувал, знае няколко езика.
В същото време човек може да има всичко гореспоменато и да не е интелигентен, а може и да няма нищо от това в голяма степен и все пак да е вътрешно интелигентен човек.
Интелигентността не се свежда само до знанието, а до способността да разбираш другия. Тя се проявява в хиляди и хиляди малки неща: в умението да спориш уважително, да се държиш скромно на масата, в умението да помогнеш на другия незабелязано (именно незабелязано), да се грижиш за природата, да не замърсяваш около себе си - да не замърсяваш с угарки от цигари или ругатни, лоши идеи (това също е боклук, и то какъв боклук!).
Познавах селяни в руския Север, които бяха наистина интелигентни. Те поддържаха къщите си забележително чисти, умееха да оценяват хубавите песни, умееха да разказват "байвалщина" (т.е. какво се е случило с тях или с другите), живееха подредено, бяха гостоприемни и дружелюбни, съчувстваха на чуждата мъка и на чуждата радост.
Интелектуалността е способността към разбиране, към възприемане, тя е толерантно отношение към света и към хората".
За възпитанието
"Можеш да получиш добро възпитание не само в семейството или в училище, но и от самия себе си.
Необходимо е само да се знае какво представлява доброто възпитание.
Няма да давам "рецепти" за поведение, тъй като не смятам себе си за образцово образован. Но бих искал да споделя с моите читатели някои свои мисли.
Убеден съм например, че истинското добро възпитание се проявява преди всичко у дома, в семейството, в отношенията с близките.
Ако мъжът на улицата прави път на непозната жена и даже отваря пред нея вратата, а вкъщи не помага на уморената си съпруга да измие чиниите – той е невъзпитан човек.
Ако с познати е учтив, но вкъщи се дразни по всеки незначителен повод - той е груб човек.
Ако не се съобразява с характерите, с навиците и с желанията на близките си – той е невъзпитан човек.
Ако в зряла възраст приема помощта на родителите си за даденост и не забелязва, че те самите имат нужда от помощ, той е невъзпитан човек.
Ако пуска силно радиото и телевизора или просто говори шумно, когато някой у дома си пише домашна работа или чете (дори това да са малките му деца) - той е невъзпитан човек и никога няма да успее да възпита децата си.
Ако обича да се „пошегува” с жена си или с децата си, без да щади самолюбието им, особено пред чужди хора, той е (извинете ме!) просто глупак.
Възпитан човек е този, който желае и умее да се съобразява с другите, който е еднакво внимателен и с възрастни, и с млади, независимо от тяхната възраст и положение.
Възпитаният човек не вдига около себе си излишен шум, пести времето на другите („Точността е учтивостта на кралете” гласи поговорката), изпълнява точно поетите обещания, не си придава важност, не „вири нос” и винаги е един и същ – вкъщи, в училище, в работата, в магазина или в автобуса."
Източник: cluber.com.ua
