Август 2023 г. ще бъде един от редките месеци, през който ще настъпят две пълнолуния – в началото и в края на месеца. В такива случаи второто пълнолуние се нарича Синя Луна - название, което обаче няма нищо общо с видимия цвят на Луната. Това съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

Той уточни, че моментите на двете пълнолуния ще бъдат близки до тези на лунните перигеи, което означава, че пълнолунията ще бъдат също така и суперлуния.

Откъде идва името Синя Луна?

Както вече стана дума, изразът няма нищо общо с цвета на Луната, отнася се единствено до периодичността на фазите ѝ и се случва веднъж на две години и половина (средно 2,7154 години).

Наименованието идва от идиоматичния израз на английски език „Once in a Blue Moon“, използван в разговорната реч, в поезията и музиката, за охарактеризиране на нещо, което може да се случи изключително рядко или никога, подобно на българския израз „Когато ми цъфнат налъмите“ или „На куково лято“.

Кога ще настъпят двете пълнолуния?

Първото пълнолуние и Супер Луна ще настъпят на 1 август в 21:31 ч. българско време и ще предхождат с 8 часа и 22 минути лунния перигей на 2 август в 05:53 ч.

Второто пълнолуние ще е на 31 август в 04:35 ч. и ще настъпи 12 часа и 43 минути след перигея на 30 август в 15:52 ч., уточни физикът. Второто суперлуние ще бъде и Синя Луна, тъй като се случва в рамките на същия месец.

Ефектът от суперлунието не бива да се бърка с често наблюдаваната илюзия „огромна изгряваща Луна“ и аналогично „огромно изгряващо Слънце“, посочи Маркишки. Той е автор на справочника “Гид на любителя астроном”, който се издава вече традиционно всяка година от катедра “Астрономия” във Физически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.

При изгрева и при залеза си двете небесни светила често изглеждат оранжеви поради голямата въздушна маса, през която преминава тяхната светлина, докато са ниско до хоризонта. Също тогава те може да ни изглеждат големи, понеже подсъзнателно ги сравняваме с познати от ежедневието ни обекти, видими на хоризонта – дървета, сгради, планински върхове и други, поясни физикът. “Можем лесно да докажем, че това е илюзия чрез следния прост експеримент - фотографираме с телеобектив „огромната“ изгряваща Луна, а по-късно, когато тя е вече високо в небето, правим втора снимка със същите настройки на обектива. Ако сравним двете лунни изображения ще видим, че те са в еднакъв мащаб”, съветва Маркишки.

“Мнозина знаят, че Луната обикаля около Земята по елиптична орбита, като веднъж, а понякога и два пъти месечно, тя се приближава най-много до нашата планета – в перигей, на разстояние около 356 600 километра. Близо две седмици преди или след перигея Луната е най-далеч по своята орбита от Земята – в апогей, на разстояние около 405 696 километра. По- малко известно е обаче, че лунната орбита променя ексцентричността си в известни граници, т.е. посочените разстояния Земя-Луна при перигей и апогей се променят”, каза Маркишки.

Той отбеляза, че през август 2023 г. лунната орбита ще бъде с най-голяма ексцентричност за тази година. По време на перигея на 2 август разстоянието до Луната ще бъде 357 309 км, а при перигея на 30 август разстоянието ще е 357 181 км. На 16 август в 11:56 ч. ще настъпи най-далечният апогей не само за тази година, но и от март 2020 г. насам.

Тогава Луната ще се отдалечи на 406 630 км от Земята. Освен това този апогей ще е близък до момента на новолунието на 16 август в 12:38 ч., посочи физикът. Той поясни, че това явление се нарича микролуние или Микро Луна.

През следващите месеци ексцентричността на лунната орбита ще намалее – апогеите ще станат по-близки от този на 16 август, а перигеите ще станат по-далечни от посочените два на 2 и 30 август, каза Маркишки.

Истинска синя Луна

Възможно е наистина Луната да изглежда синя (не е задължително да е пълнолуние), погледната с невъоръжено око. Това по принцип се среща много рядко. Ефектът може да се получи от дим или частици прах в атмосферата, каквито са се появявали след горски пожари в Швеция и Канада през 1950 г. и след изригването на Кракатау през 1883 г. Изригването на вулкана изхвърля огромно количество прах и създава илюзията, че Луната е синя, за почти две години. Частиците в атмосферата трябва да са около 1 микрометър в диаметър.