Има ли изобщо подготовка за това, готови ли сме истински някога за тази стъпка?

Отговорът би трябвало да е положителен, защото това е огромна стъпка в живота.

Някои хора просто не искат да стават родители. Имат други приоритети, други цели и съвсем други източници на щастие и чувство за пълнота и щастлив живот. И в това няма нищо лошо. Такива хора обикновено или стават изненадващо добри родители, или са доста нехайни и лоши родители. Само че никога няма да разберат от кой тип са, защото те просто не искат да имат поколение.

Други двойки обаче се борят със зъби и нокти да станат родители. Това е тяхна основна мисия и най-съкровено желание. Най-често поради здравословен проблем пътят към тази мечта е прекъснат. За всяка двойка този момент на житейски драматизъм се преживява по различен начин. Някои се затварят в себе си и се отказват да мечтаят и да очакват нещо хубаво. Възможно е дори да се отдалечат един от друг и да се разделят след време. Други започват да действат.

За тях единственият начин да станат родители е да осиновят дете.

Само че трябва да е кристално ясно, че връщане назад няма от това решение. Не може да върнете детето като дефектна стока обратно в магазина. Нужно е да сте го приели с всичките му особености и нужди.

Най-важното е да сме изчистили съзнанието си от всяко колебание, да сме освободили сърцето си от всяко разочарование и предишни болки. Няма как да приемем чуждо дете като свое в сърцето си, ако напълно не сме „разчистили място“ за него в себе си. това означава да сме пуснали мечтата за свое дете, да сме приели съдбата си – без гняв, без самообвинения или обвинения към съдбата, без горчивина.

Ако не успеем да се справим с тези чувства, осиновеното дете винаги остава осиновено.

Ако сме достатъчно зрели, за да се справим с тях, осиновеното дете става свое. Историята познава редица случаи, когато родителите си раждат и собствено дете, след като са осиновили. Някои твърдят, че това се дължи на вътрешното успокоение. „Спри да мислиш за това и то ще стане!“ Може и така да е. Независимо каква е причината, ако сме успели да освободим съзнанието и сърцето си за „чуждото“ дете, дори когато имаме свое, няма да има разлика между двете в душата ни. И това е възможно най-щастливата развръзка на събитията. Двойките, които осиновяват, трябва да са духовно извисени, да умеят да пренебрегнат егото си напълно, да успеят да се извисят над всички съмнения и самообвинения, за да приемат дете, родено от друг, като свое. И трябва да знаете, че такова дете има нужда от силна и безрезервна обич, от безкористна грижа, от чисто и искрено внимание. Вие му давате шанс за нов живот, но и то на вас също. Срещата помежду ви е съдбовна и несъмнено е благословия от съдбата.

Цветелина Велчева