Мащабното начинание за "ръчно картографиране" на недокументирани маршрути разкрива зашеметяващия размер на незаконните или неофициални пътища, прокарани през горите на Индонезия, Малайзия и Нова Гвинея.

С помощта на сателитни изображения изследователи от Австралия и Индонезия измерват 1,37 милиона километра пътища - между три и седем пъти повече от официално регистрираните в международните бази данни за същата територия.

Те установяват, че в околностите на тези липсващи "пътища-призраци" обезлесяването е нараснало неимоверно.

Това е обезпокоително откритие, направено само в една част на света - Югоизточна Азия, където се намират най-големите тропически гори извън Амазония и басейна на река Конго.

И това се случва в момент, когато светът наистина трябва да ограничи обезлесяването, за да постигне целите си за опазване на биологичното разнообразие и да избегне опасни критични точки, които могат да доведат до катастрофални последици.

"Като цяло нашите открития показват, че разрастващите се, слабо проучени призрачни пътища са сред най-сериозните преки заплахи за тропическите гори", пишат приложният еколог от Университета Джеймс Кук Джейдън Енгърт и колегите му в публикувания документ.

Общо на изследователите и техния екип от 210 обучени доброволци са им били необходими повече от 7000 часа, за да картографират ръчно пътищата, които са могли да забележат на сателитните снимки на Google Earth на около 1,4 милиона квадратни километра земя в Азиатско-тихоокеанския регион.

Анализът им разкрива огромна мрежа от пътища, пресичащи островите Борнео, Суматра и Нова Гвинея. Общата им дължина възлиза на 1,37 млн. км - между 3 и 6,6 пъти повече от това, което е регистрирано в две международни бази данни.

На някои места, разказва Енгерт пред Каролин Коуън от Mongabay, тези бази данни са картографирали по-малко от 5% от пътищата, които изследователите и доброволците с орлов поглед са идентифицирали.

Липсващите "пътища-призраци", както ги наричат изследователите, включват прекарани с булдозери маршрути през недокоснати тропически гори, които представляват около една трета от некартографираните маршрути, и неофициални пътища в плантации за палмово масло, които представляват между 35 и 45% от новооткритите.

В разговор с Бенджамин Томпсън от Nature старши авторът на изследването Бил Лаурънс казва, че всеки, който добива природни ресурси като дървен материал, минерали или застрашени диви животни, може да участва в прокарването на тези незаконни, нелегални и неофициални пътища през гори или вече разрушени земи.

"Истината е, че има много незаконни дейности", казва Лаурънс, природозащитен биолог в университета "Джеймс Кук" в Австралия. "Мешавицата е голяма, но когато съберем всичко заедно, ефектът е значим.“ 

Въпреки че проучването не разглежда кой е отговорен за изграждането на тези пътища, то показва, че официалните регистри сериозно подценяват човешкото въздействие в тези райони.

Изграждането на пътища "почти винаги" предхожда загубата на гори, установява допълнителен анализ на сателитни снимки между 1985 и 2020 г. В около 92% от 12-те изследвани фокусни зони, всяка с площ около 400 кв. км, близката гора е била изсечена по време на изграждането на пътищата или скоро след появата им.

В един от районите на Малайзийско Борнео пътищата, регистрирани в две международни бази данни (C и D), са значително по-малко от реалния брой, установен от изследователите в това проучване (E). (Engert et al., Nature, 2024)

Дори защитените зони не спомагат за опазването на земята веднъж щом тези пътища са построени. В тях откриваме близо една трета от общия брой на пътищата в сравнение с незащитените места, но и тук (на километър) загубата на гори е съпоставима с незащитените.

Според изследователите ако искаме защитените територии да оказват ефективна защита, те трябва да ограничат разширяването на пътищата.

"Най-важното в случая е, има ли пътища, има и унищожаване на гори. Двете неща просто вървят ръка за ръка", казва Лаурънс пред Томпсън.

За момента Лаурънс казва, че техният екип от доброволци все още превъзхожда моделите на изкуствен интелект, които тестват, за да изследват по-голяма територия много по-бързо, отколкото могат човешките очи. Но подобна автоматизирана система е крайно необходима за опазването на тропическите гори.

"Нищо друго няма да успее да се справи със съвременната лавина от разрастващи се пътища", потвърждават изследователите.

Неотдавнашни проучвания на сателитни снимки на бразилската Амазония, Камерун и Соломоновите острови откриха от 3 до 10 пъти повече пътища, отколкото предполагат официалните карти, което означава, че едва сега зачеркваме повърхността на проблема с призрачните пътища.

Изследването е публикувано в Nature.

Източник: Science Alert