— Защо за едни хора казват, че имат светла душа, а за други, че е тъмна, — запитала дъщерята, — нали не може да се надзърне в човешката душа. Хората може да се преструват.
Майката отговорила:
— Когато срещнеш човек със светла душа, ти става светло. Ако изпитваш някаква душевна болка, редом с такъв човек затихва. Такъв човек усилва вярата в Бога, вярата в себе си, усещаш тиха радост и надежда за щастие, иска ти се да обичаш всички и да твориш добро.
— А ако човекът казва всичко правилно, но от неговата правилност ти става зле? Отчайваш се и живота ти се струва безсмислен? Значи ли, че човекът е лицемерен и зъл?
— Не, дъще. Означава, че в душата на този човек не достига светлина. Човекът е нещастен и общувайки с теб, несъзнателно споделя бедата си.
— И какво да правя в този случай?
— Свети сама за този човек. А колкото се стараеш да светиш, толкова повече светлина получаваш!
Запомни, светлината не са само разговори за вяра и Бог. Светлината е приветлива усмивка, добра дума, подкрепа и помощ.
