Малко по малко вълните и приливите разяждат скалите и ги превръщат в пясък. По същия начин океанът е неизбежната дестинация и на разпадащите се човешки отпадъци – микропластмасите.

Подобно на естествените седименти, и тези малки синтетични гранули си проправят път в стомасите на съществата, които наричат морето свой дом.

Но един мъничък организъм, прочут със способността си да се възвръща към света на живите след пътешествие до космоса, след като бъде замразен или варен, задушен или дори бомбардиран с радиация, изглежда, има още една скрита способност. В рамките на проучване на различни дребни същества учените установяват, че по всичко личи, че бавноходките са имунизирани и срещу поглъщането на микропластмаса.

Това е странно, защото тя е открита във всички останали дребни животинки, участвали в изследването.

Екип, ръководен от зоолога Флавия де Франса от Федералния университет на Пернамбуко в Бразилия, събира проби от мейофауна - междуприливни безгръбначни животни с размери от около 45 микрометра до 1 милиметър - от плитките седименти на пясъчен плаж на североизточното крайбрежие на Бразилия по време на отлив.

В тези проби те откриват 5629 отделни организми, включително нематоди, сегментни червеи, плоски червеи, четинести червеи, семенни скариди, космати червеи, акари, ракообразни и техните ларви. И, разбира се, - прословутите бавноходки.

Тези животинки са държани в аквариуми, проектирани така, че да имитират възможно най-добре естествената среда, заедно със 100 грама утайка, съдържаща различна степен на пластмасови частици.

С радиус от около една хилядна от милиметъра флуоресцентните полистиренови микросфери технически могат да бъдат категоризирани като „нанопластмаси“, но авторите са решили да не ги разграничават от по-големите микропластмаси в светлината на продължаващите дебати относно границите на размера на тези частици.

Микропластмаси бяха открити във всички групи от мейофауната, участвали в проучването (с изключение на бавноходките). (de França et al, PeerJ, 2024)

Анализът показва, че всички малки същества поглъщат микропластмаса, с изключение на бавноходките, които, изглежда, имат необичайната способност да избягват тези съмнителни частици.

Въпреки това тези безсмъртни мъничета не успяват да избягнат напълно микропластмасата. Въпросните частици са забелязани по телата на повече от половината от тях са забелязани. Това важи в най-голяма степен за краката им (или за да бъдем по-научни – по двигателните им придатъци).

„Липсата на поглъщане на микропластмаса от Tardigrada вероятно е свързана със структурата на хранителния им апарат, който включва устна тръба със стилет, използван за пробиване и смучене, а не за поглъщане на цели организми“, пишат авторите.

Важно е да се отбележи, че съществува голямо разнообразие от бавноходки, много от които имат различни по форма части на тялото, така че не всички могат да бъдат защитени по този начин от нашите разпаднали се отпадъци.

Макар да е интересно да открием още една заплаха, към която бавноходките са привидно неподатливи, проучването подчертава по-сериозните последици от микропластмасата в този малък, но значим мащаб на живота на Земята.

Авторите смятат, че това е първото доказателство, че Turbellarians (плоски червеи) и Gastrotrichs (кореморесничести) консумират микропластмаса.

„Turbellarians могат да се хранят с нематоди, копеподи и дори с индивиди от същата таксономична група“, пишат авторите. „Следователно е вероятно поне част от погълнатата микропластмаса да произхожда от тяхната плячка, което показва, че микропластмасата наистина може да се пренася нагоре по трофичната верига.“

Те смятат, че кореморесничестите, от друга страна, са погълнали микропластмасите, защото са ги приели за храна. Рискът в тази ситуация е по-голям, като се има предвид, че бактериите се развиват бързо върху повърхността на пластмасата, която за кореморесничестите трябва да изглежда като вкусна шоколадова глазура.

В основата на това изследване е въпросът какво е въздействието на микропластмасата върху числеността и разнообразието на видовете в този мащаб. Макар че връзката между концентрацията на микропластмаса и поглъщането ѝ да беше сравнително ясна - колкото повече пластмасови частици, толкова повече поглъщат съществата - екологичните въздействия не бяха толкова ясни.

„Наблюдавахме, че екологично значимите концентрации [на микропластмаса] водят до намаляване на общата плътност на мейофауната и видовото богатство“, съобщават авторите, но „много по-висока концентрация на микропластмаса не се различава от контрола без добавяне на микропластмаса“.

Какви са дългосрочните последици от пластмасата за нас, хората? Все още нямаме представа. Но е малка утеха да знаем, че някои морски бавноходките там се пазят от пластмаса.

Изследването е публикувано в PeerJ Life and Environment.

Източник: Science Alert