Когнитивните тестове преди и след употребата на лекарство, предписано за лечение на разстройства на настроението, могат да подобрят мисловните ни способности.
Милиони хора използват селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) за лечение на тревожност и депресия. Употребата им обаче е спорна поради редица причини, включително липсата на данни за дългосрочната им ефикасност и защото не разбираме напълно как действат.
Ето защо психоложката от Копенхагенския университет Вибеке Дам и нейните колеги разглеждат по-отблизо въздействието на лекарствата върху 90 пациенти с умерена до тежка депресия, като използват сканиране на мозъка и оценка на когнитивните способности и настроението преди и след приема на SSRI в продължение на осем седмици.
След като извършват оценка на доброволците, изследователите назначават съответната дневна доза SSRI есциталопрам. Впоследствие сканирането е повторено в края на осемседмичния период на лечение за 40 от пациентите, последвано от последния кръг от оценки на когнитивните способности и настроението на 12-та седмица.
След периода на лечение пациентите имат почти 10-процентно намаление на клетъчните рецептори, с които се свързват SSRI, в сравнение с броя им, открит преди да им бъде приложено лекарството. Пациентите показват подобрение и в когнитивните тестове за памет (особено в способността им да си припомнят думи).
Най-много обаче се подобрява вербалната памет на онези, при които се наблюдава най-малка промяна в серотониновия рецептор, известен като 5HT4. Любопитно е, че промените в свързването на рецепторите не корелират с подобренията в настроението.
Изследователите предполагат, че лечението със SSRI може да противодейства на намалените нива на рецепторите чрез увеличаване на серотонина в синапсите, което води до повишаване на ефективността на останалите серотонинови рецептори (включително 5-HT4).
„Нашата работа свързва подобрението на когнитивните функции със специфичния 5HT4 рецептор“, обяснява Дам.
„Директната стимулация на серотонин 4 рецептора може да бъде важна прокогнитивна цел, която да се вземе предвид при оптимизиране на резултатите от лечението с антидепресанти.“
По-рано изследователите показаха, че нелекуваните пациенти с голямо депресивно разстройство, както и здравите пациенти с фамилна анамнеза за това заболяване имат по-малко от тези рецептори, отколкото здравите популации. Дам и екипът предполагат, че това може да обясни защо хората с депресия често имат трудности със спомените си.
„Тези резултати са първоначални, така че трябва да свършим още много работа, за да разгледаме последствията“, предупреждава невробиологът от Копенхагенския университет Вибе Фрукяер.
Нещо повече, етичните ограничения не позволяват използването на плацебо, алтернативно на употребата на антидепресант, което намалява сигурността, че резултатите, които изследователите наблюдават, се дължат изцяло на ефекта на SSRI.
Въпреки това показва, че е възможно „да стимулираме този специфичен рецептор, така че да можем да лекуваме когнитивни проблеми независимо от това дали пациентът е преодолял основните симптоми на депресията или не“, продължава Фрукяер.
Въпреки че пациентите показват известно подобрение по отношение на симптомите на депресия, фактът, че промените в настроението не са съпроводени с промени в 5HT4 рецепторите, поражда съмнения дали този механизъм е отговорен за клиничните ефекти на SSRI.
Все пак не трябва да забравяме, че няколко проучвания вече установиха, че не съществуват доказателства, че SSRI действат по-добре от плацебо. Други пък въобще поставиха под въпрос участието на серотонина в депресията.
И все пак никой не бива да спира приема на SSRI без предварителна консултация с лекар, тъй като това може да доведе до сериозни странични ефекти. Освен това не можем да знаем със сигурност и дали тези медикаменти не действат по начин, който изследователите все още не са открили.
Огромен брой хора обаче продължават да зависят от тези лекарства. Затова е от съществено значение да продължим да се опитваме да разберем как работят в действителност.
„Необходими са бъдещи проучвания, които да изяснят допълнително антидепресивните механизми на действие както на SSRI, така и на алтернативните стратегии, за да се постигне напредък в прецизната психиатрия при голямо депресивно разстройство“, пишат изследователите в своята статия.
Изследването е публикувано в Biological Psychiatry.
Източник: Science Alert
