Философът Русо дава петте си деца, едно по едно в сиропиталище. От връзката си с Терез Левазьор има пет незаконородени деца, които изоставя в сиропиталище. Русо пише, че е искал децата да станат селяни. Да полагат здравословен труд на чист въздух, проста храна, хармония с природата... Седите им се губят, но най-вероятно малчуганите просто са умрели в сиропиталището - условията през XVIII век са били ужасяващи.
Русо обаче изобщо не е мислил за това. Той дори написва трактат за правилното възпитание на децата, който му донася славата на велик педагог и просветител....
Лорд Байрон дава четиригодишната си незаконна дъщеря Алегра в манастир. Незаконната дъщеря на Байрон Алегра пристига в Италия, изпратена от майка си Клеър, за да бъде с баща си, но много скоро на Байрон детето му дотяга и той я изпраща да се образова в манастир близо до Равена. „Тя е упорита като муле и ненаситна като магаре!" - така поетично Байрон характеризира детето си.
Бъдещият поет е отгледан от майка си, която страда от шизофрения, и медицинска сестра, която имала склонност към насилие. Тези преживявания, както и фактът, че е роден с плоскостъпие, може да са допринесли до постоянната му нужда да бъде обичан, изразена чрез многобройните му връзки с мъже и жени.
Момиченцето му пречи; той живее в замък. Трудно е да си представим как в цял замък може да пречи едно четиригодишно дете…
В манастира момиченцето започва да вехне и да линее.
„Бледа, тиха и деликатна" - такава я запомнят. С помощта на монахините Алегра написва писмо до баща си; или по-скоро жалостивите монахини пишат от нейно име молба да я посети...
Байрон каза, че Алегра просто очаквала подаръци. Няма нужда да ходи! На петгодишна възраст през 1822 година момичето умира сред непознати...
Поетесата Марина Цветаева също дава децата си в сиропиталище в годините на глада. Освен това се разпоредява да не казват, че е тяхна майка.
Да казвали, че са сираци.
В сиропиталището най-малката й дъщеря Ирина умира от глад и болести едва на 3-годишна възраст. Поетесата вижда с очите си условията на живот на децата - под прикритието, че им е кръстница, все пак ги посещава. По-късно прибира по-голямата си дъщеря. По-малката умира сред чужди хора. Можете да прочетете повече за тази история в „Смъртта на Ирочка Ефрон". На погребението на дъщеря си Цветаева не отива, но написва много тъжно стихотворение за преживяното.
Човек може да пише сърцераздирателни стихове за любовта и душата и хората години наред да ви се възхищават и да се вдъхновяват от вашите думи, а в същото време някъде там умира от глад или от копнеж изоставеното дете на автора.
Това са велики хора, оставили след себе си велики произведения, които учат на разум, доборта, ценности. А съдбата на техните деца не е известна на много хора; но е необходимо да се знае за нея. Освен това е необходимо да се помни - детето е напълно зависимо от родителя.
Лесно е да го предадеш! То няма да може да протестира, нито да отмъщава, нито да упреква. До последния ден ще се надява, че ще дойдат за него и ще го спасят, ще го вземат обратно…
Поетът Шели вижда над морето в замъка на Байрон светлия образ на малката Алегра. Тя се усмихвала. Била простила всичко. Децата прощават...❤️
А.В.Кирянова
Адаптация: обекти.бг
