Понякога важни за нас хора се отдалечават. Или ние се отдалечаваме от тях. Това може да се случи рязко или постепенно. Но винаги е придружено с болка. Важен човек… А ние можем дълго да се чудим: какво се случва? Защо? Какво съм сгрешил?
В този случай има две възможности: едната е, че има някакво разминаване, което сме безсилни да премахнем. Аз съм добра, той е добър. Но ние сме много, много различни и имаме толкова малко допирни точки, че е невъзможно да се открие интерес към различията. И това вероятно е безсилието във връзката.
Как да разрушим една връзка
Вторият вариант е, че мога аз да направя нещо във връзката, да я отровя с нещо. Не подхранвате, не торите – като цветя или дървета, а напротив, тровите я всеки ден. И може изобщо не го забелязвам, а след това, когато отношенията се разрушат, се чудя: как така? Всичко беше наред!
Етапи в развитие на отношенията
Всяка връзка има етапи на развитие. Първият етап е етап на сливане, когато има „ние“ и „добре сме заедно“. Както в песента:“Аз съм ти, ти си аз. Това е един от най-приятните периоди, много хора са много добри през него и искат да продължи вечно. Този етап се основава до голяма степен на усещането за новост, което изпитваме, когато разпознаваме партньор и особено когато научаваме за нещо, което е подобно на нас и за това, което може да зарадва, да вдъхнови (например партньорът има характеристики, които бихме искали да имаме в себе си).
Но този етап винаги отминава. Рано или късно, за няколко месеца или години – а тогава идва етапът на диференциация. Тоест, когато забележим, че сме различни и има някакви сблъсъци на интереси. През този етап много двойки се разделят, някои искат да върнат това, каквото е било и отиват на среща с психотерапевт. Понякога партньорите успяват сами да преминат през този етап, тоест успяват да се споразумеят за интересите, запазвайки уважението към личното пространство на всеки (минавате през етапа на автономия, а след това на интеграция). Понякога – за да се постигне такъв резултат, е необходима професионална помощ.
Искам да обясня, как когато излизате от сливането, когато интересите започнат да се различават ясно и двамата партньори се стремят към по-голяма свобода, връзката започва да се влошава. Именно през етапа на диференциация можем да започнем да я тровим, без сами да го забелязваме.
Как отравяме отношенията
Много хора донякъде несъзнателно мечтаят партньорите им да са като тях – да мислят като тях, да правят като тях и тогава ще бъде възможно безкрайно да изпитате такова сладко усещане „не съм сам!». От друга страна, несъзнателно мечтаят партньорът да бъде различен от тях – и различен по начин, който само приятно изненадва, възхищава и радва.
Обикновено тези, които са израснали в такива „конфликтни“ семейства, където са се култивирали прилики и е било опасно да имат автономия и различия, се стремят да „отидат в сливане“ и да не излизат от него. Ако някой е различен и има свои собствени нужди, е необходимо да го влачите „назад“ с всички сили.
Веднага щом забележа, че другият мисли и прави нещо различно от мен и иска нещо съвсем различно – мога несъзнателно да прилагам различни манипулации – заобикаляйки свободната му воля – да го накарам да бъде като мен и да прави това, което ми харесва.
Как изглежда това?
1. Започвам да критикувам партньора. „Защо би искал това?“, „Ти си някакъв глупак, ако искаш да го направиш“. Използвате въпроси или интерпретации, които имат характера на оценка или обезценяване мислите-чувствата-действията на партньора, както и съмнения относно тяхната целесъобразност.
2. Започвам да демонстрирам негодуванието си пред партньора си. Избягвам контакт – мълча, спирам да обяснявам и да присъствам наблизо. Тъп укор. Давам на партньора си определено послание: ако искаш да общуваме – направи това, което искам, бъди това, което искам.
3. Ядосвам се на партньора си или се гневя. Започвам да обвинявам партньора, че е развалил настроението ми и като цяло е допринесъл по всякакъв начин за да се чувствам зле. Партньорът е априори виновен и длъжен да направи всичко, за да промени състоянието ми – а следователно, да постъпи, както искам.
4. Заплашвам партньора си. „Ако продължава така, утре напускам къщата“. „Няма да ти дам повече пари“. „Ще взема от теб това, което ти дадох (няма да заведа детето, няма да отида на родителска среща и т.н.)“.
5. Демонстрирам недоволството си, като критикувам партньора си пред други хора, увреждайки репутацията му, разказвайки лична, интимна информация, каквато ми е известна за него. „Да, а той разхвърля чорапите си всеки ден из стаята!“, „Вчера се напи и повръща цяла нощ“, „Каза, че най-добрата ми приятелка (майка, сестра, шеф) е глупачка“.
Какво ни кара да тровим отношенията
Проекцията. Нашите партньори могат да ни напомнят с проявите си за други хора – родители, близки роднини, с които може да има (или са били) не много розови отношенията. Когато не сме наясно с това заместване, ние несъзнателно реагираме на някои „познати“ прояви – с определени чувства – с гняв, негодувание и настояваме, партньорът да спре да предизвиква тези чувства. А най-лесният начин е да го промените по някакъв начин, като приложите манипулация.
Можем също да проектираме нещо в партньора, което не си позволяваме. Партньорът е ядосан, днес не иска да ходи на кино. Ако се ядосвам и не искам нещо, не си позволявам (и той – заразата – си позволява!), ще ми бъде много трудно да се съглася с него – „да, добре, не искаш, разбирам те“.
