Ако детето ви се струва много своенравно, знайте, че ви е провървяло. Може би веднага ще възразите: „Провървяло? Знаете ли какво означава своенравно дете?!” Да, разбира се, че знаем. Наясно сме и че човек трябва доста да се постарае, за да намери подход към упорития и вироглав малък човек. Но за порасналия юноша тези качества определено ще бъдат плюс.
Като пораснат, тези деца придобиват достойнство, самочувствие, но не само това; те са по-организирани, умеят сами да се мотивират, винаги имат своя гледна точка – затова почти не се повлияват от „тъпата” тълпа; те винаги знаят какво искат и как да го получат.
Задача №1 за родителите на такова дете е да намерят общ език с него, но без да потискат напълно неговата непокорност. Как става това? Като му позволят да прави това, което му харесва. А на него ще му харесва само това, което родителите поискат. Да видим какво се върти в ума на вашето своенравно хлапе, изброява letidor.ru.
1. „Доверявам се само на своя опит“
То трябва да се убеди само, че е опасно да пипа горещ котлон. Нека го докосне, преди да се е нажежил до червено и бързо ще си направи извода, че това действие носи болка. Повярвайте – по-ефикасно е човек да се учи от собствените си грешки, отколкото всеки път да го предупреждавате.
2. Колкото повече отговорности поема само, толкова по-добре
Не бързайте да го упреквате, ако например е пропуснало да си измие зъбите. По-добре ще е например една такава уловка: „А ти какво правиш сутрин? Закусваш, миеш си зъбите, приготвяш си раницата. Видях, че раницата ти е готова. Дали не си пропуснал нещо?”
3. „Сам съм си господар, сам ще решавам“
Навън е студено, подавате на детето топло яке, но то не го иска. „Ок, не искаш якето, но като излезем навън, може да ти стане студено и да съжалиш, че не си го взел. Хайде да го сложим в чантата - така може да го облечеш, когато поискаш.“
„Казах ли ти, че ще замръзнеш?! Защо не си взе якето?“ - ето това не бива да казвате, защото следващият път детето пак няма да го вземе. Макар да знае, че ще посинее от студ, то ще предпочете да запази своята независимост: „Аз си знам, че не ми е необходимо яке.”
На деца, които чувстват своята независимост и отговорност, не им се налага да спорят с родителите.
4. „Аз избирам сам“
Искате детето да направи нещо, но искането ви звучи като заповед: „Събери си играчките!”, „Оправи си леглото!” - не се чудете, че детето ви гледа изпод вежди. Предложете му само да реши кога и как да го направи – тогава то ще се чувства господар на себе си. „Искаш ли да си събереш играчките сега, или след 10 минути?”, „Как ще си оправиш леглото – както го прави баба ти? Или както аз?“ Ето, това е съвсем друго нещо!
5. „Мога да спазвам правилата“
Да, да. Така е, децата го могат. Но това не се отнася за ситуации, когато им налагаме нещо против тяхната роля.
Ако са привикнали към определени правила, ще ги възприемат като всекидневен ритуал, не като заповед. Добрите навици са голяма помощ!
6. „Няма да се обезличавам“
Не доказвайте на детето, че не е право – на вас това ще ви се отдаде съвсем лесно, но то ще го приеме като знак за поражение. За да стане „послушко“, то трябва да се откаже от собственото си мнение и разбирания. В резултат може да се лиши от способността да има и да отстоява своя гледна точка.
Продължава на страницата на Новите родители
