Един фермер се молил на Бога всяка вечер с една и съща молитва в продължение на много години:
- Господи, всеки ден се измъчвам от факта, че на земята няма по-нещастен човек от мен. Постоянно се питам за какви грехове си ме направил най-нещастния. През целия си живот съм имал само една молба: позволи ми да разменя нещастието си с някой друг. Готов съм да го направя с първия срещнат. Не смея да поискам богатство или блаженство. Молбата ми е малка и незначителна. Доверявам се на твоята милост с надеждата да бъда чут.
Един ден молитвите му били чути и от небето се понесъл силен глас:
- Събери всичките си неприятности, завържи ги на възел и ги занеси в храма.
Този глас бил чут от всички хора в града и те започнали да връзват на възли своите неволи и скърби. Селянинът се зарадвал, защото сега щял да има с кого да се размени. Той вдигнал снопа си и забързал към храма.
По пътя срещнал много хора с чували в ръце. Когато селянинът стигнал до храма, радостта му се изпарила и била заменена от страх и объркване. Той се уплашил, защото другите имали възли, много по-големи от неговите. Пътьом видял много благородни жители на града, които изглеждали щастливи и доволни. И всеки от тях имал голям чувал в ръцете си.
Когато хората влезли в храма, чули следната заповед:
- Оставете чувалите си с нещастия на входа. Сега отидете и вземете този, който ви харесва най-много.
Но вместо да вземе чуждия чувал, всеки се втурнал към своя. Фермерът също, притеснен, че някой може да го вземе.
В резултат на това всеки човек напуснал храма, носейки собствения си чувал. Всеки бил щастлив да се върне у дома с него. Фермерът също бил щастлив, като си мислел, че нещастията в чувалите на другите биха могли да бъдат много по-лоши от неговите.
