Всяко семейство има собствен модел на възпитание. Едни го възприемат от родителите си, други опитват сами да го изградят от личния си опит, от прочетеното, от наученото. И съветите на опитни психолози не са излишни. Ако не, за да променят основни правила, то поне като "сверяване на часовника" .
Юлия Гипенрейтер е изключителен руски учен-психолог, професор в катедрата по обща психология , автор на повече от 80 научни статии и книги, както и майка на три деца, баба на петима внуци и прабаба на седем правнука..
Тези, които са били на среща с нея или са слушали нейните лекции, знаят това чувство на доверие, което излъчва – тя говори увлекателно, защото притежава невероятно богатство от знания, опит и мъдрост.
Ето защо нейните книги за родителството остават бестселъри от десетилетия.
Ето някои съвети от нейните книги, които ще помогнат на съвременните родителите да изградят по-спокойни и конструктивни отношения с децата си.
За възпитанието
„Не мислете, че възпитавате детето само когато му говорите или го учите, или го наставлявате. Вие го възпитавате във всеки момент от живота си, дори когато не сте у дома.
Как се обличате, как говорите с други хора и за други хора, щастливи ли сте или тъжни, как общувате с приятели и врагове, как се смеете, четете вестник - всичко това е от голямо значение за едно дете."
„Премахнете властта. Позволете на детето си да бъде себе си. Не го притискайте през цялото време. Не го учете. Не му изнасяйте лекции. Не се опитвайте да го хвалите. Не го принуждавайте да прави нищо.
Постепенно, но постоянно се отказвайте от грижата и отговорността за личните дела на вашето дете и му ги делегирайте.“
„Децата не само имат нужда от ред и правила на поведение, те ги искат и очакват! Това прави живота им разбираем и предвидим и създава усещане за сигурност.
Естествено възниква въпросът: ако момчетата се чувстват по-защитени в условията на установения ред и определени правила на поведение, тогава защо се стремят да нарушат този ред и правила? Всъщност децата се бунтуват не срещу самите правила, а срещу начините, по които те се прилагат”.
„За да се предотврати дълбоко разминаване на детето със себе си и света около него, човек трябва постоянно да поддържа своето самоуважение или чувство за собствено достойнство.“
„Да приемеш едно дете безусловно означава да го обичаш не защото е красиво, умно, способно, отличник и т.н., а просто защото е такова!“
Относно чувствата
„Можете да изразите недоволството си от отделни действия на детето, но не и от детето като цяло. Можете да осъждате действията, но не и чувствата му... Недоволството от действията на детето не трябва да бъде постоянно.“
„Една строга майка е емоционално откъсната от детето си или поне то се чувства така.“
Продължава на страницата на Новите родители
