Всички се променяме в течение на живота си. Развиваме нови умения, вече не харесваме нещата, които преди сме обичали, ценностите ни се менят. Губим любим човек или навярно се случва нещо банално, което обаче ни изважда от релси. Представата, която досега сме имали за себе си, внезапно не съответства повече на усещането ни: вече не се чувстваме като победители, а като хора, които са се провалили. Такъв контраст между вътрешния и външния образ може сериозно да ни обърка – дотолкова, че да изпаднем в криза. Някои едва доловими промени са евентуални предупредителни сигнали за подобна преходна фаза или криза на идентичността. Към тях спадат:
1. Взаимоотношенията ни с околните се променят
Когато се промени представата ни за себе си, логично е това да се отрази и на отношенията ни. Може би го усещаме в разговор с онзи приятел, с когото винаги сме обменяли мнения за работата и професионалните ни амбиции. Вероятно се е променил нашият възглед за работата, както и за нейната роля в живота ни. Тази промяна в нас и приоритетите ни се отразява и във взаимоотношенията ни с този приятел. Прекъснат е общият знаменател, който ни е свързвал досега. По същия начин може да се почувстваме и когато всичките ни приятели са станали родители, но самите ние още нямаме деца. Такава промяна в обкръжението ни може да доведе до това да се чувстваме самотни и неуверени в решенията си. И в двата случая не бива да прекъсваме връзките си с тези хора. Това несъответствие между нас и обкръжението ни може да се окаже важен стимул и да ни помогне да постигнем хармония, като дадем нова насока на живота си.
2. Външният ви образ (вече) не съвпада с вътрешния
В идеалния случай животът отразява нашите ценности и това му придава смисъл. Когато се промени идентичността ни, много е вероятно да се променят и тези ценности. И животът, който сме си устроили, вече да не ни подхожда. Психолозите често съобщават за пациенти, които казват, че „отстрани животът им изглежда супер“ и че „всъщност всичко им е наред“, но въпреки това се чувстват нещастни и неудовлетворени. Подобно чувство може да говори за криза на идентичността. Досега винаги сме били сигурни, че искаме деца, но в даден момент това желание изчезва. Чувстваме, че външното, привидното и начинът, по който ни виждат околните (може би свекървата копнее за внуци!), вече не съответстват на онова, което става вътре в нас и което искаме в действителност.
3. Вътрешният ви глас се усилва все повече
Някои хора са сигурни, че не притежават интуиция. Че вземат всяко решение с разума си. В действителност това не е вярно – всички усещаме понякога интуитивно кое е правилно за нас и кое не. Просто някои долавят този вътрешен глас по-ясно от други. В периоди, когато идентичността ни силно се изменя, този глас понякога става по-висок. Най-вече тогава, когато губим нишката с действителността и може би не действаме в съответствие с новите си ценности и желания. Това може да се прояви например под формата на смътно чувство за тревога, което първоначално сме неспособни да определим точно, но с времето се засилва все повече и ни дава да разберем, че нещо не е наред.
