Дали платих дълга си към родителите?

Един човек отишъл при един мъдрец и му казал:

- Казваш, че една четирийсета част от богатството ми е за нуждаещите се. Много съм богат и докарах цял керван - четирийсетата част от богатството ми. На кого трябва да го дам?

- Дай го на майка си – отговорил му.

Минало известно време, човекът пак дошъл и пак се обърнал към мъдреца:

- Докато пътувах, богатствата ми се умножиха. Отново докарах керван с богатства. На кого да го дам?

 - Дай го на майка си - отново му отговорил.

Човекът си отишъл и когато дошъл след една година, отново се обърнал към мъдреца:

 - Построих къща за майка си от златни кюлчета, покрих пътеката до къщата й с бисер. Когато се върнах, богатствата ми се умножиха още повече. На кого трябва да дам четирийсетата част?

- Дай я на майка си.

За четвърти път дошъл човекът. Докарал със себе си още повече богатства и отново задал въпроса си.

И мъдрецът му отговорил:

 - Дай го на майка си, а ако тя ти откаже, тогава го дай на баща си. Ако баща ти не го вземе, дай го на бедните. Ако бедните откажат да го вземат, дай го на децата си.

- Защо, мъдрецо, три пъти ме пращаше при майка ми?!

- Защото майката е по-първа от бащата. Тя те е носила девет месеца под сърцето си, а баща ти не е участвал в това. Това е първата й привилегия. Между живота и смъртта тя те е родила. Баща ти не е участвал в това. Това е второто ѝ превъзходство. Нощем е нарушавала съня си и с гръдта си те е хранила. Баща ти е спал през това време. Това е третото ѝ предимство. След това родителите се изравняват. Но от приличие, трябва първо да предложиш на майка си, а след това на баща си.

Тогава човекът попитал:

 - А за децата?

Мъдрецът отговорил:

 - На децата нищо не им трябва. Дал си им живот, това е всичко, от което имат нужда. Те са ви длъжни, а вие на тях нищо не дължите.

Тогава човекът казал:

- Ще нося майка си на ръце и ще обиколя всички свети места.

След три години се върнал и казал на мъдреца:

 - Изпълних обещанието си. Носих на ръце родната си майка и обиколих за поклонение светите места, нито веднъж не я пуснах на земята. Дали платих дълга си към нея?

- Да, отчасти си платил дълга си. Платил си едно кърмене посред тъмната нощ, когато си бил безпомощно бебе.