10 магични места в Родопите, които задължително трябва да посетите

Природният феномен Каменните гъби (известен още като Скални гъби) е разположен на около 1 км северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.

Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 м.

Снимка: Zimcerla / Shutterstock

Дяволският мост е построен в началото на 16-и век по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. Намира се над река Арда, Кърджалийско - в живописен пролом на около 10 км северозападно от град Ардино, близо до село Дядовци и недалеч от село Латинка. Дължината му е 56 м.

Снимка: eivanov / Shutterstock

Снимка: Nataliya Nazarova / Shutterstock

Снимка: Ivo Petkov / Shutterstock

Намира се на 2 км от Асеновград. Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена охрана и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.

Снимка:  Diana Nikolaeva Dimitrova / Shutterstock

Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“.

Широка лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени там. През 1972 г. е открито Средно музикално училище за народни песни и инструменти.

Снимка: Flaviya / Shutterstock

Триградското ждрело е изключително живописен пролом на Триградска река (ляв приток на Чаирдере, дясна съставяща на Въча) в Южна България, в Западните Родопи, Община Девин, област Смолян.

Ждрелото е с епигенетичен произход и е с дължина около 7 км, като същинското ждрело е около 2 – 3 км. Всечено е до 300 – 350 м всред силно окарстени протерозойски мрамори. Има тясно (от 100 до 300 м) скалисто легло и стръмни до отвесни склонове. Западната му стена се издига на височина до 180 м, а източната достига до 300 – 350 м. Триградското ждрело е трето по дължина е в България, след Буйновското и Трънското ждрело.

Снимка: Gerdzhikov / Shutterstock

Добре дошли в едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой поклонници. Мястото е разположено в Средните Родопи. 

Снимка: stoyanh / Shutterstock.com

Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. 

Снимка: stoyanh / Shutterstock.com

Това е един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи. Светилището представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида.

Shutterstock

Чудните мостове са скален феномен, разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.

Снимка: Sidhe / Shutterstock

Снимка: Suranyi Mate / Shutterstock

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. 

Снимка: FOXARTBOX / Shutterstock

Белинташ е природна забележителност, намираща се в землището на село Сини връх. Счита се, че върху нея е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий – бога на тракийското племе беси. В горната част на скалния масив има издълбани два кладенеца и множество каналчета към тях, които са пълни с вода, като това не са единствените следи от древно тракийско светилище. 

Снимка: Jasmine_K / Shutterstock